Папата: Синодът на епископите в служба на Божия народ
Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана
Консултация с Божия народ и една Синодална църква, в която и упражняването на Свети Петровия примат може да получи повече светлина. Това са някой от характерните черти на Апостолическата конституция на папа Франциск Episcopalis communio за структурата на Синода на Епископите, с дата 15 септември и разпространена на 18 септември, или по-малко от месец преди началото на ХV редовна генерална Асамблея на Синода на епископите на тема „Младежите, вярата и избора на званието“.
За благото на цялата Църква
След като припомня, че учредяването на Синода бива решено от папа Павел VІ на 15 септември 1965 и изтъква, че той е едно „от най-ценните наследства от Втория ватикански събор“, папа Франциск подчертава „ефективното сътрудничество“ на Синода на епископите с Римския първосвещеник по най-важните въпроси за Църквата, т.е. „онези, които изискват специални знания и внимание за благото на цялата Църква. В един исторически момент, в който Църквата се въвежда в един нов етап на евангелизация, чрез едно постоянно мисионерско състояние, Синодът на епископите е призован да се превърне все повече в подходящ проводник за евангелизация на днешния свят“, подчертава папа Франциск.
Генералният секретариат
Още в онази далечна 1965 г. папа Монтини предвижда, че с времето, тази институция може да бъде усъвършенствана: през 2006 Бенедикт ХVІ обнародва последното издание на Ordo Synodi. По-специално бе учреден и постепенно укрепен в своите функции Генералният секретариат на Синода на Епископите, съставен от Генерален секретар и специален Съвет на епископите.
Загрижеността на епископата за всички Църкви
Като се има предвид ефикасността на синодалните действия „пред въпроси, изискващи навременна и съгласувана намеса от страна на пастирите на Църквата“ през тези години нарасна желанието Синодът да се превърне все повече в „особен израз на ефикасното прилагане на загрижеността на епископата за всички Църкви“, базираща се на „твърдото убеждение, че всички пастири са създадени, за да служат на светия Божи народ, на който те принадлежат по силата на тайнството Кръщение“.
Вслушване
Епископът – подчертава папата – е същевременно учител и ученик, в един ангажимент, който е заедно мисия и вслушване в гласа на Христос, който говори чрез Божия народ, за да го направи „непогрешим във вярата“. По същата причина и Синодът „трябва все повече да се превърне в привилегировано средство на вслушване в Божия народ, чрез допитването до вярващите в поместните Църкви, защото ако е истина, че става въпрос за един изцяло епископски организъм, е вярно също, че той не живее отделен от останалата част от вярващите“. Ето защо според папата, „Синодът е подходящо средство, чрез което да се даде глас на целия Божи народ посредством епископите, пазители, тълкуватели и свидетели на вярата, показвайки се от Асамблея на Асамблея като красноречив израз на „синодалността“ на самата Църква, в която се отразява общението на различните култури. Благодарение на Синода на епископите ще се открои по-ясно, че в Църквата съществува едно дълбоко общение както между Пастирите и вярващите, така и сред епископите и Папата.
Единството на всички християни
Надеждата на папа Франциск е дейността на Синода да „може по свой начин да допринесе за възстановяването на единството между всички християни, според волята на Господ. По този начин той ще помогне на Католическата църква, според пожеланието на свети Йоан Павел ІІ, изразено в енцикликата Ut unum sint, „да се намери една форма на упражняване на свети Петровия примат, която макар и да не се отказва по никакъв начин от основното значение на своята мисия, да се отвори за една нова ситуация".
