Ангел Господен: нека не оставаме глухонеми пред болката на ближния

Габриела Черазо – Маня Кавалджиева – Ватикана

В размишлението си преди да произнесе Ангел Господен, Светият Отец се спря на откъса от неделното евангелие според Марко, в който се разказва как Исус изцелява глухия. Папа Бергольо посочи, че изцелението на болестите и маргинализацията засяга всеки един от нас.

В евангелския откъс се разказва как хората завели при Исус един глух човек, за да го излекува. По онова време Исус обикалял при Галилейското езеро. Папа Бергольо поясни, че „първото нещо, на което Той ни учи, е че доброто се върши без шум и без показност“:

„Исус действа дискретно, не иска да впечатлява хората. Той не търси популярност, нито успех, а желае единствено да прави добро на хората. С това си поведение Той ни учи, че доброто се върши бе шум, без показност, без да се разтръбява. Върши се мълчаливо“.

Исус, близо до човека и единен с Отца

Папата се спря на значението на жестовете, които Исус прави за хората, жестове, които показват неговата човешка близост и единството с Бог. „Вложи пръстите Си в ушите му и със слюнката си се докосна до езика му“ (Мк., 7, 33-34), след това „погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се“.

„Този жест ни препраща към превъплъщението. Божият син е човек, включен в човешката действителност: той е станал човек, затова може да разбере тежкото положение на друг човек и прави жест, в който участва Неговата човечност. Същевременно Исус иска да се разбере, че чудото се извършва поради Неговото единение с Отца: затова поглежда към небето“.

Страдащият не е проблем, а възможност

Бергольо посочи, че „чудото е извършено: за Него изцелението е отваряне към другите хора в света“. Папата изтъкна, че става дума за „двойно изцеление“: физическо, за което са необходими много усилия на науката и може би по-трудното изцеление – това на „страха“, на нашия страх, който ни кара „да отстраняваме болния, страдащия, недъгавия“:

„Има много начини за отстраняване, дори и с псевдо-състрадание или като се премахва проблема; оставаме глухонеми пред болките на хората, белязани от болести, страдания и трудности. Често болният и страдащият се превръщат в проблем, докато би трябвало те да бъдат възможност, за да покажем загрижеността и солидарността на обществото спрямо най-слабите“.

Нека и ние станем част от „Еффата“

Папа Бергольо насърчи и ние да станем част от „Еффата“, от чудото и отварянето, което Исус е извършил с глухия:

„Става дума да се отворим за нуждите на нашите страдащи и нуждаещи се братя, отричайки егоизма и затварянето на нашето сърце. Именно сърцето, тоест най-интимната част на човека, Исус иска „да отвори“, да освободи, за да ни направи способни да изживяваме напълно връзката с Бога и с другите. Той стана човек, за да може човекът, станал глухоням поради греха, да може да се вслуша в Божия глас, в гласа на Любовта, който говори на сърцето му и така на свой ред да се научи да говори с езика на любовта, превръщайки в жестове своята щедрост и себеотдаване“.

Беатификацията на Алфонса Мария Епингер

След молитвата Ангел Господен, папа Франциск насърчи аплодисментите за новата блажена, обявена в Страсбург: Алфонса Мария (Елизабет) Епингер, основателка на Конгрегацията на „Сестрите на Преветия Спасител“ – смела жена, която  със страданието, мълчанието и молитвата, засвидетелства Божията любов, особено на болните тялом и духом“.