Генерална аудиенция: човешката свобода е истинската любов
Барбара Кастели-Димитър Ганчев- Ватикана
„Любовта ни прави свободни дори в затвора, въпреки че сме слаби и ограничени“, само любовта дарена ни от Исус може да счупи оковите на робството на греха, каза папата. Съществуват различни видове робство, както вътрешно, така и външно, поясни папа Бергольо: „външно, като подтисничеството, насилието над живота и несправедливостта“, но също и психологически, свързани с характера и др. „Може ли да се говори за почивка при тези случаи“, „Може ли един затворен и угнетен човек да бъде свободен?“, запита риторично папата. „Има хора, които дори в затвора притежават голяма вътрешна свобода, като св.Максимилиан Колбе или кард. Ван Туан, които превръщат и най-мрачното потисничество в места на светлината. Както и такива, които въпреки големите вътрешни слабости познават почивката на милосърдието и могат да го предават на другите“.
„Божието милосърдие освобождава. Затова е много важно да се отворим за Божието милосърдие, за да не сме роби на самите себе си“.
Папата обърна специално внимание на „робството на егото“, наричайки го „ робство, което оковава повече от веригите на затвора или на една паническа криза“:
„Егото може да се превърне в надзирател, който измъчва човека навсякъде и му причинява най-голямото потисничество – греха. Такова потисничество не е банално нарушаване на една норма, а екзистенциален провал, който превръща живота в робство“.
Франциск изброи и други грехове, които могат да оковат човека: „лакомника и сладострастника нямат покой, защото живота им трябва да преминава в удоволствие. Лакомията е лицемерие на стомаха, който е пълен, но ни кара да мислим, че е празен“, „тревогата за притежание разрушава алчния“; „огънят на гнева и червеят на завистта разрушават човешките отношения“.
„Някои писатели казват, че душата на човека става жълта, както тялото на болния от хепатит става жълто, защото душата им никога не е имала свежестта на здравето: завистта разрушава. Мързелът, който избягва затруднението, ни прави неспособни да живеем. Надменният егоцентризъм копае дълбока пропаст между себе си и другите. Прави ни роби на самите нас, неспособни да обичаме, защото любовта винаги е насочена към другите“.
Но какво е истинската свобода и кой е истинския роб? запита папа Бергольо. „За нас, християните, Божията заповед за почивния ден е пророчество на Господ Исус, който скъсва оковите на вътрешното робство на греха, за да направи човека способен на обич“:
„Истинската свобода е истинската любов: тя ни отдалечава от притежанието, възстановява отношенията, помага да приемем и оценим ближния, превръща в усилията в радостен дар и ни прави способни да комуникираме“. „Онзи, който ни обикна, докато беше разпънат на кръста, ни проправя пътя в морето на нашите страхове и ни дарява истинската свобода. В Него всеки човек може да намери почивката на милосърдието и на истината, които ни правят свободни“.
