Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск на генералната аудиенция на пл.Свети Петър Папа Франциск на генералната аудиенция на пл.Свети Петър  (Vatican Media)

Генерална аудиенция: човешката свобода е истинската любов

На генералната аудиенция папа Франциск продължи катехистичния цикъл за Божиите заповеди, спирайки се конкретно на деня за почивка. Папата разви мисълта си, посочвайки смисъла на човешката свобода.

Барбара Кастели-Димитър Ганчев- Ватикана

„Любовта ни прави свободни дори в затвора, въпреки че сме слаби и ограничени“, само любовта дарена ни от Исус може да счупи оковите на робството на греха, каза папата.  Съществуват различни видове робство, както вътрешно, така и външно, поясни папа Бергольо: „външно, като подтисничеството, насилието над живота и несправедливостта“, но също и психологически, свързани с характера и др. „Може ли да се говори за почивка при тези случаи“, „Може ли един затворен и угнетен човек да бъде свободен?“, запита риторично папата. „Има хора, които дори в затвора притежават голяма вътрешна свобода, като св.Максимилиан Колбе или кард. Ван Туан, които превръщат и най-мрачното потисничество в места на светлината. Както и такива, които въпреки големите вътрешни слабости познават почивката на милосърдието и могат да го предават на другите“.

„Божието милосърдие освобождава. Затова е много важно да се отворим за Божието милосърдие, за да не сме роби на самите себе си“.

Папата обърна специално внимание на „робството на егото“, наричайки го „ робство, което оковава повече от веригите на затвора или на една паническа криза“:

„Егото може да се превърне в надзирател, който измъчва човека навсякъде и му причинява най-голямото потисничество – греха. Такова потисничество не е банално нарушаване на една норма, а екзистенциален провал, който превръща живота в робство“.

Франциск изброи и други грехове, които могат да оковат човека: „лакомника и сладострастника нямат покой, защото живота им трябва да преминава в удоволствие. Лакомията е лицемерие на стомаха, който е пълен, но ни кара да мислим, че е празен“, „тревогата за притежание разрушава алчния“; „огънят на гнева и червеят на завистта разрушават човешките отношения“.

„Някои писатели казват, че душата на човека става жълта, както тялото на болния от хепатит става жълто, защото душата им никога не е имала свежестта на здравето: завистта разрушава. Мързелът, който избягва затруднението, ни прави неспособни да живеем. Надменният егоцентризъм копае дълбока пропаст между себе си и другите. Прави ни роби на самите нас, неспособни да обичаме, защото любовта винаги е насочена към другите“.

Но какво е истинската свобода и кой е истинския роб? запита папа Бергольо. „За нас, християните, Божията заповед за почивния ден е пророчество на Господ Исус, който скъсва оковите на вътрешното робство на греха, за да направи човека способен на обич“:

„Истинската свобода е истинската любов: тя ни отдалечава от притежанието, възстановява отношенията, помага да приемем и оценим ближния, превръща в усилията в радостен дар и ни прави способни да комуникираме“. „Онзи, който ни обикна, докато беше разпънат на кръста, ни проправя пътя в морето на нашите страхове и ни дарява истинската свобода. В Него всеки човек може да намери почивката на милосърдието и на истината, които ни правят свободни“.

12 Септември 2018, 11:16