Папата в Сицилия: борба с „язвите“ на обществото чрез новата евангелизация
Папата пристигна на спортния център в Пиаца Армерина в 8.40 сутринта на 15 септемри, където бе посрещнат от епископа монс. Розарио Гизана, префекта и кмета на града, а по пътя към площад Европа бе радостно приветстван от местните жители със знамена и песни. В първото си слово на сицилианска земя папа Франциск насочи внимание към „проблематиките, които ограничават спокойствието на тази територия“:
„Немалко са язвите, които ви измъчват – каза папата. Те имат свое име: социална и културна изостаналост; експлоатацията на работниците и липсата на достоен труд за младежите; миграцията на цели семейства; лихварството; алкохолизма и други зависимости; хазартните игри; разкъсване на семейните връзки“.
Франциск призова всички да се включат в „новата евангелизация“ на този сицилински център, започвайки имено от „кръстовете“ и неговите „страдания“. Перспективата предложена от папата е за една „Синодална църква“ и „Словото“ за всички които призовават за една „милосърдна Църква, винаги вярна на Евангелието и която приема наранените тялом и духом или се намират в периферията на обществото“.
В този смисъл, свещеници, дякони, богопосветени и миряни са призвани „да демонстрират евангелско състрадание към засегнатите от злото хора, превръщайки се в пътуващи апостоли на милосърдието“.
„Идете по пътища и кръстопътища, площади и обществени места – призова папа Бергольо - за да предадете добрата новина, че справедливото и братско съжителство е възможно и че живота не е мрачно проклятие и фатална предопределеност, а вяра в Божията добрина и милосърдието на братята“.
Папата засегна и темата за Църквата като евхаристична общност, като припомни че Евхаристия и свещенство са неделими, призовавайки свещениците да бъдат винаги около своя епископ. Франциск посочи още, че свещениците не трябва да са потискани от фикс идеята за по-голямо участие на вярващите в светата литургия, а да живеят блаженствата „като синапови семенца, шепа квас, силна искрица и камъче сол“. Освен това им препоръча литургията да не продължава повече от 40 минути, а проповедта 8 минути, защото в противен случай хората се отегчават. „Ако един свещеник завърши деня уморен, това е добър знак“, заключи папа Франциск.