ПАПА

Франциск: преследваните заради вярата не трябва да бъдат забравяни

В Рига папа Франциск посети катедралата Св.Яков, построена през XIIIв., а днес в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Словото на папата бе посветено на възрастните, преживели нацизма и съветската окупация и борили се за свободата, но които днес са „зрители на празника на други“.

Димитър Ганчев-Ватикана

След поздравителното слово на архиепископа на Рига монс. Збигнев Станкевиес, папата се обърна към присъстващите, сред които много „мъже и жени, преживели Втората световна война, а след това и атеистичната идеология с нейните заплахи и ограничения“; „мъже и жени понесли политически репресии и преследвани изпращани в изгнание заради вярата“:

„Вие сте преминали много изпитания – ужаса на войната, политически репресии, преследвания и заточения, но винаги сте съхранявали вярата си – каза папата. Но нито нацисткия режим, нито съветския, можаха да угасят вярата в сърцата ви, нито да попречат на някои от вас да се посветят на свещенство, религиозен живот и катехизис“.

Но Франциск посочи съвременните условия в които живеят преживелите окупациите и борили се за днешната свобода и лекотата с която жертвата на мъчениците бива заменена от една култура обърнала гръб на миналото:

„Вие, отдали се телом и духом за свободата на вашата родина, много пъти се чувствате забравени. Въпреки че звучи парадоксално, днес, в името на свободата, свободни хора поставят възрастните в условията на самота, маргинализация, липсата на средства и социално отхвърляне, дори мизерия. Ако е така, борилите се за права се намират на опашката на т.н. влак на свободата и прогреса, зрители на празненството на други, удостоени с почит, но забравени в ежедневния живот“.

Позовавайки се на Посланието на апостол Яков, (Як.5,7) папата призова католиците в Латвия да свидетелстват в семейството и обществото и да предадат на поколенията, „търпение и надежда“. „Само по този начин ще продължавате да изграждате своя народ“.

„Вие, които сте преживели толкова сезони, бъдете живи свидетели в нещастията, но също и пророчески дар, който припомня на новите поколения, че грижата и защитата на предшествалите ги са желани и ценени от Бог, и които издигат гласа си към Бог, когато не им се отдава дължимото внимание. Вие, които сте преживели толкова сезони, не забравяйте, че сте корените на един народ, корените на млади кълнове, които трябва да дадат плод; защитавайте тези корени и ги поддържайте живи“.