Литургия на папата на Площада на свободата в Талин
В проповедта си, позовавайки се на първото четиво от литургията (Изх. 19, 1), разказващо за пристигането на еврейския народ на Планината Синай, освободен от египетското робство, папата сравни еврейския народ с „целия народ на Естония и всички Балтийски страни“. „Вие добре познавате борбата за свобода и можете да се идентифицирате с този народ“, подчерта Франциск. „Затова, нека се вслушаме в онова, което Бог казва на Мойсей, за да разберем, онова което казва на нас, като народ.
Народът, който пристига на Синай е народ , който видя любовта на своя Бог да се проявява в чудеса и знамения; той е народ, който решава да сключи завет на любов, защото Бог вече го е обикнал пръв и му показа своята любов. Не е задължен, Бог го иска свободен. Когато казваме, че сме християни, когато приемаме един стил на живот, ние го правим без натиски, без това да бъде една размяна, в която ние правим нещо, ако Бог направи нещо. Но преди всичко знаем, че предложението на Бог не ни отнема нищо, напротив, води до пълнотата, дава сила на всички човешки стремежи. Някои се смятат за свободни, когато живеят без Бог или отделени от Него. Не съзнават, че по този начин вървят през този живот като сираци, без дом където да се завърнат. „Престават да бъдат поклонници и се превръщат в скитници, които се въртян винаги около себе си без да стигнат до никъде“ (Evangelii gaudium, 170).
От нас зависи, като народ излязъл от Египет, да се вслушваме и да търсим. Понякога някои хора мислят, че силата на един народ се измерва днес от други параметри. Има такива, които говорят на по-висок глас, така че говорейки изглеждат по-уверени – без пропуски или колебания; има такива, които викат, прибавят заплахи за оръжия, разполагане на войски, стратегии… Това е онзи, който изглежда „по-силен“. Но това не е търсенето на волята на Бог, а натрупване, за да се наложи на базата на притежанието. Това поведение крие в себе си едно отричане на етиката и с нея, на Бог. Защото етиката ни поставя в отношение с Бог, който очаква от нас един свободен и ангажиращ отговор към другите и към самата среда, един отговор, който е извън пазарните категории (EG, 57). Вие не завоювахте вашата свобода, за да се превърнете в роби на консуматорството, на индивидуализма или на жаждата за власт и господство.
Бог познава нашите нужди, тези, които често крием за желанието за притежание; също нашите несигурности, преодолени благодарение на властта. Онази жажда, която обитава във всяко човешко сърце, Исус, в Евангелието, което чухме, ни насърчава да я преодолеем в срещата с Него. Той е този, който може да ни утоли, да ни изпълни с пълнотата на плодовитостта на неговата вода, на неговата чистота, на неговата завладяваща сила. Вярата означава също да осъзнаем, че Той е жив и ни обича; че не ни изоставя и, затова, е способен да се намеси тайнствено в нашата история; Той извлича доброто от злото чрез своята мощ и своята безкрайна креативност“ (EG, 278).
В пустинята, народът на Израил ще се подаде на изкушението да търси други богове, да се прекланя пред златния телец, да се уповава на собствените сили. Но Бог го привлича винаги и отново, и народът ще си спомни онова, което е чул и видял на планината. Както онзи народ, също ние знаем, че сме „род избран, царствено свещенство, народ свет“ (Изх. 19, 6; 1Пт. 2, 9), а Светия Дух ни припомня всички тези неща (Йоан 14, 26).
Избрани, не означава ексклузивни или сектантски; ние сме онази малка част, която бъде квас за останалата, която не се укрива, нито се дели, която не се смята за по-добра или по-чиста. Орелът защитава своите орелчета, отвежда ги на стръмни места, докато започнат сами да се грижат за себе си, но трябва да ги подтикне за излязат от онова спокойно място. Разтърсва пилците си, тласка ги към празното, за да могат неговите малки да изпитат своите криле; но застава пред тях, за да ги закриля, за да не се наранят. Така е и Бог със своя избран народ: иска го „излизащ“, смел в своя полет и винаги закрилян единствено от Него. Трябва да победим страха и да изоставим блиндираните пространства, защото днес голяма част от естонците не се признават за вярващи.
Да излезем като свещеници: всички такива чрез Кръщението. Да излезем за да насърчаваме връзката с Бог, да я улесним, да спомогнем срещата на любов с Него, който вика: „Елате при мен“ (Мт., 11, 28). Необходимо е да укрепнем в близостта, за да съзерцаваме, да се трогваме и да се спираме пред другия всеки път, когато е необходимо. Това е изкуството на придружаването, което се осъществява чрез разумния ритъм на близостта, с поглед пълен с почит и състрадание, който е способен да изцели, да развърже възлите, да укрепва в християнския живот“ (EG, 169).
И накрая свидетелството, че сме един свят народ. Можем да се подадем на изкушението да мислим, че светостта е само за някои. В действителност „всички сме призовани да бъден свети, живеейки с любов и предлагайки на всеки своето свидетелство във всекидневните задължения, там където се намира“ (Gaudete et exsultate, 14). Но, както водата в пустинята бе не лично, а колективно благо, както манната не можеше да бъде събирана, защото би била негодна, така и живяната святост се разпространява, тече и опложда всичко до което преминава. Днес избираме да бъдем свети, възстановявайки краищата и перифериите на нашата общност, там където нашия брат лежи и страда неговото отхвърляне. Нека да не допуснем онзи, което идва след нас, да предприеме първа стъпка, за да му помогне, но нито да бъде въпрос, който трябва да разрешат институциите; ние самите сме тези, които насочват погледа си към този брат и му протягаме ръка, за да го изправим, защото в него е образа на Бог, той е брат изкупен от Исус Христос. Това означава да бъдем християни и светостта живяна ден за ден (GE, 98).
Във вашата история вие показахте гордостта, да бъдете естонци, дори го пеете, като казвате: „Аз съм естонец, ще остана естонец, да си естонец е хубаво, ние сме естонци“. Колко е хубаво да се чувстваш част от един народ! Колко е хубаво да си независим и свободен! Нека отидем на светата планина, на тази на Мойсей, на тази на Исус, и да поискаме от Него – както гласи мотото на тази визита – да разбуди нашите сърца, да ни даде дара на Духа, за да избираме във всеки момент на историята как да бъдем свободни, как да прегръщаме доброто и да се чувстваме избрани, как да позволим на Бог да укрепва, тук Естония и по целия свят, неговата свята нация, неговия свещенически народ“.
(rv-svt)
