Папата замени параграфа за смъртното наказание в Катехизиса
„Църквата, в светлината на Евангелието, учи, че смъртното наказание е недопустимо, защото накърнява неприкосновеността и достойнството на човек и се ангажира решително за неговото премахване по цял свят“. Това се чете в новата редакция на чл. 2267 от Катехизиса на Католическата църква, одобрена от папа Франциск на 11 май по време на аудиенцията с кард. Луис Франсиско Ладария Ферер, префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, разпореждайки тя да бъде преведена на различните езици и поместена във всички издания на горепосочения Катехизис.
„Дълго време прибягването до смъртното наказание от законната власт, след редовен съдебен процес, бе смятано за адекватен отговор на сериозността на някои престъпления и приемлив, макар и екстремен, начин за защита на общото благо“, се чете в редактирания текст на параграф 2267, който бе разпространен от Ватиканския пресцентър. „Днес е все по-живо съзнанието, че достойнството на човек не се губи дори след извършването на тежки престъпления. Освен това, се разпространи едно ново разбиране на смисъла за наказателните санкции от страна на Държавата. И накрая, бяха разработени по-ефективни системи за задържане, които гарантират правилната защита на гражданите, но в същото време не премахват възможността за окончателно изкупление на извършителя. Междувременно Църквата, в светлината на Евангелието, учи, че смъртното наказание е недопустимо, защото накърнява неприкосновеността и достойнството на човека и се ангажира решително за неговото премахване по цял свят“, завършва новата редакция на текста, която е придружена от писмо до всички епископи по света.
Новата редакция на параграф 2267 на Катехизиса на Католическата църква „иска да бъде като стимул за един по-решителен ангажимент, също чрез почтителния диалог с политическите власти, за насърчаването на манталитета, признаващ достойнството на всеки човешки живот и за създаването на условия, позволяващи премахването на правната институция на смъртното наказание, там където все още е в сила“, пояснява в писмото до епископите Конгрегацията за доктрината на вярата. Според ватиканското ведомство „редактираната норма изразява автентичното развитие на доктрината, която не е в противоречие с предишната учителна власт на Църквата“, която „може да се обясни в светлината на първостепенната отговорност на обществената власт да закриля общото благо, в един социален контекст в който наказателните санкции биваха разбирани по различен начин и се случваха в среда, в която бе по-трудно да се гарантира, че престъпникът няма да повтори престъплението си“.
Освен това, в новата редакция се прибавя, че съзнанието за недопустимостта на смъртното наказание е нараснало „в светлината на Евангелието, което ни помага да разбарем по-добре порядъка на тварите, които Синът Божий прие, пречисти и доведе до пълнота. Това ни приканва към милосърдието и към пълнотата на Господ, който дава на всекиго време, за да се отвърне от грешния път и да се обърне“. Писмото на Конгрегацията припомня, че „сам папа Франциск в словото си по повод 25-та годишнина от Апостолическата конституция Apostolica Fidei depositum, с която Йоан Павел ІІ обнародва Катехизиса на Католическата Църква, поиска да бъде преформулирано учението за смъртното наказание, така че да изрази най-добре развитието на доктрината по този въпрос през последните години. Едно развитие, което се базира основно на все по-ясното съзнание в Църквата за дължимата почит към всеки човешки живот“. В едно от своите изказвания папа Йоан Павел ІІ подчертава, че „нито дори самоубиецът губи своето лично достойнство, и сам Бог е негов гарант“. В светлината на това, според Конгрегацията за Доктрината на вярата „може да бъде разбрано отношението към смъртното наказание, което се утвърди все по-широко в учението на пастирите и чувствителността на Божия народ“.
„Ако, всъщност, политическата и социална ситуация в миналото правеше смъртното наказание едно приемливо средство за закрилата на общото благо, днес е все по-живо съзнанието за достойнството на човека, което не се губи дори и след като е извършил тежки престъпления, за дълбокото разбиране на смисъла на наказателните санкции, прилагани от Държавата, и за развитието на по-ефективни системи за задържане, които гарантират правилната защита на гражданите. Всичко това доведе едно ново съзнание, което признава недопустимостта на смъртното наказание и следователно настоява за неговото премахване“.
