Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск с едно семейство по време на генералната аудиенция Папа Франциск с едно семейство по време на генералната аудиенция 

Семейството според папа Франциск

Семейството е скъпа тема за папа Франциск и на него той посвещава 28 катехистични беседи на генералната аудиенция: 28 беседи, от 10 декември 2014 до 16 септември 2015, период който съвпадна с месеците непосредствено извънредния Синод и тези преди началото на редовния Синод на епископите за семейството.

. Водещата нишка на всички тези беседи бе чудесата, но също и раните в семейството. Предлагаме ви някой от най-хубавите мисли на папата за семейството през тези години понтификат

Семейството: фабрика на надежда

 „В семействата винаги, винаги има по някакъв кръст. Защото любовта на Бог, Синът Божий ни отвори също този път. Но в семействата, след кръста, има също възкресение, защото Синат Божий ни отвори и този път. Затова семейството е – извинявайте за термина – фабрика на надежда, на надежда за живот и възкресение, защото Бог е този, който ни отвори тови път. В семейството има трудности. Но тези трудности се преодоляват с любовта. Трудностите не се преодоляват с омразата. С разделението на сърцата не могат да се преодолеят трудностите. Само любовта е способна да преодолее трудностите. Любовта е празник, любовта е радост, любовта е да се върви напред“. (VІІІ Световна среща на семействата във Филаделфия, 26 септември 2015)

Семейството: наследство за бъдещето, пространство на свобода и център на човечеството

„Въпреки многобройните трудности, които терзаят днес нашите семейства, нека не забравяме, за това, че семействата не са проблем, а са преди всичко възможност. Една възможност за която трябва да се грижим, закриляме и придружаваме. Това своеобразане начин да кажем, че семействата са една благословия… Днес се дискутира много за бъдещето, за това какъв свят искаме да оставим на нашите деца, какво общество искаме за тях. Вярвам, че един от възможните отговори се намира, гледйки на вас, на всеки един от вас: искаме да оставим един свят на семейства. Това е най-доброто наследство: да оставим един свят на семейства. Разбира се не съществува съвършенното семейство, не съществува съвършенни съпрузи, съвършенни родители нито съвършени деца, и, ако не се обиди, бих казал съвършена свекърва. Не съществуват. Но това не пречи те да бъдат отговора за утрешния ден. Бог ни подтиква към любовта и любовта винаги се ангажира са хората, които обича. Затова, трябва да се грижим за нашите семейства, истиски школи за утрешния ден. Трябва да се грижим за нашите семейства, истински пространства на свобода. Трябва да се грижим за нашите семейства, истински центрове на хуманност“. (Апостолическа визита в Куба, 22 септември 2015)

Църквата е майка

„Църквата е майка. Тя е нашата Свята майка Църква, която ни роди в Кръщението, помага ни да растем в нейната общност и притежава майчинските поведения на кротост и доброта: Мария, Майката Божия и наша Майка, заедно с майката Църква милуват с нежност своите деца. Да се мисли за Църквата без това майчинство, означава да се мисли за една строга асоциация без човешка топлота, сирак. Където има майчинство има живот, радост и мир. Когато липсва това майчинство, остава само строгостта и дисциплината и липсва усмивката. Най-хубавото и човешко нещо е да се усмихнеш на едно дете и да го накараш да се усмихне“.“. (Литургия в „Санта Марта“ – 15 септември 2015)

Любовта е нещо нормално

„Всяко християнско семейство може преди всичко да приеме Исус, да Го слуша, да говори с Него, да Го пази и закриля, да расте с Него и по този начин да нарави по-добър света. Това направиха Мария и Йосиф и не беше лесно: колко много трудности, трябваше да преодолеят! Тяхното семейство не беше фалшиво или нереално. Семейството от Назарет ни насърчава да преоткрием призванието и мисията на семейството, на всяко едно семейство. Така както се случи през тези тридесет години в Назарет –същото може да се случи и за нас: да направим нормална любовта, а не омразата, да направим обща взаимната помощ, а не безразличието или враждата. От онзи момент, всеки път, когато едно семейство съхранява тази тайна, дори и да се намира в покрайнините на света, тайната на Сина Божи, тайната на Исус, който дойде да ни спаси, е действаща. Той идва отново да спаси света. Това е голямата мисия на семейството: на направи място за идващия Исус, да Го приеме в семейството, в децата, в съпруга, съпругата, бабите и дядовците, защото Исус е там. Трябва да го приеме там, за да може да расте духовно в това семейство“ (Генерална аудиенцияр 17 декември 2014)

Опазването на съюза между мъжа и жената

„Съхраняването на съюза между мъжа и жената - въпреки че са грешни и наранени, объркани и унижени, обезверени и несигурни –  ангажиращо и увлекателно призвание  в съвременните условия – подчерта Папата. Финалът на библейския разказ за творението и греха е прекрасен: „Господ Бог направи на Адам и жена му кожени дрехи, с които ги облече“ (Бит.3,21). Това и картина на нежността към тази греховна двойка, пред която стоим захласнати“. (Генерална аудиенция, 22 април 2015)

Тайнството на брака: акт на вярата и любовта

Тайнството на брака е велик акт на вяра и любов: то свидетелства за смелостта да повярваш в красотата на Божествения творчески акт и да изживяваш тази любов, която позволява на човек да излезе извън себе си и дори извън самото семейство. Християнското призвание за любов без резерви и мярка е това, което по Христовата благодат, стои в основата на свободното съгласие, върху което се гради брака. За това се иска смелост! Християнските съпрузи участват именно като съпрузи в мисията на Църквата. За това е необходима смелост! Затова, когато поздравявам младоженци, казвам: „Вижте тези смелчаци“ – защото е необходима смелост да се обичате един друг както Христос обича Своята църква. Този път е очертан завинаги, това а пътят на любовта: човек обича по начина, по който Бог обича, завинаги. Христос не престава да се грижи за Църквата: той винаги я обича, винаги я пази, както сам Себе си. Христос не престава да лекува бръчките и белезите от лицето на хората. Възхитително и красиво е това излъчване на силата и нежността на Бог, предавана от двойка на двойка, от семейство на семейство. Свети Павел е прав: това наистина е „велика тайна“! Мъжете и жените, които са достатъчно смели, за да носят това съкровище в „глинените съдове“ на своето човечество – точно тези смели мъже и жени са същински източник за Църквата, а и за целия свят! Нека Господ ги благослови хиляди пъти за това!“. (Генерална аудиенция, 6 май 2015)

Може ли, благодаря, съжалявам

„Навлизането в живота на друг човек, дори когато този човек е част от нашия живот, изисква деликатност и ненатрапчивост, основана на обновяването на сърцето и уважението. Следователно доверието не ни дава право да приемаме всичко за даденост. Колкото по-интимна и дълбока е любовта, толкова повече тя изисква другия да има свободата да отвори вратата на своето сърце. Но понякога изглежда, сякаш сме се превърнали в цивилизация на лошите обноски и грубите думи. ... Учтивостта и способността за благодарност са виждани като знак за слабост, а понякога дори пораждат недоверие. На тази тенденция трябва да се противопостави самото семейство. Трябва да бъдем непримирими и да се учим на това да благодарим и да бъдем признателни: върху това се основава достойнството на личността и социалната справедливост. Ако този подход бъде пренебрегнат в живота на семейството, загубата ще бъде за цялото общество.. Третата дума е „съжалявам“, тъй като, когато тя отсъства, малките драскотини се разширяват … и може да се превърнат в дълбоки окопи. Неслучайно молитвата, на която ни учи Исус, Господнята молитва, която обобщава всички най-важни въпроси в нашия живот, съдържа израза „прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Призванието на собствените грешки и готовността за възстановяване на загубеното уважение, искреност, любовта – това прави човека достоен за опрощение. … Ако не сме способни на извинение, не сме способни и на опрощение. … Много наранени чувства, много поражения в семейството започват от отсъствието на тази скъпа дума: „съжалявам“. В семейния живот може да има много спорове … но аз ви съветвам да не допускате и един ден да завърши без да сте постигнали мир. А за това е достатъчно един малък жест“. (Генерална аудиенция, 13 май 2015)

Съюзът между мъжа и жената не се импровизира

„Съюзът на любов между мъжа и жената, съюза за живота, не е се импровизира, не се създава за един ден. Не съществува експресен брак: нужно е да се работи над любовта, нужно е да се върви. Съюзът на любов между мъжа и жената се научава и се усъвършенства. Позволявам се да кажа, че е съюз, който се изгражда бавно и внимателно. При брака два живота стават един само живот, а това е едно чудо. Чудо на свободата и сърцето, поверено на вярата. Трябва да положим повече усилия по този въпрос, защото нашият ориентир на чувствата е объркан. Който претендира да получи всичко и веднага, впоследствие се предава пред всичко и веднага при първата трудност или възможност. Няма надежда за доверието и предаността в себедаряването, ако надделее навика да се консумира брака като един вид „добавка“ за психофизическото благосъстояние“. (Генерална аудиенция, 27 май 2015).

03 Август 2018, 16:49