Папата: Ирландия да не забравя мелодията на християнското послание

Димитър Ганчев-Ватикана

Обяснявайки мотива за визитата си пред представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус в замъка на Дъблин, папата изтъкна, че световното събитие е „подходящ повод за семействата не само да потвърдят своята вярност към божествения дар на живота във всичките му форми, но и да засвидетелстват уникалната роля на семейството за възпитанието на неговите членове и за развитието на едно здраво и плодотворно общество“.

Семейството, спойка на обществото

Папата сподели, че вижда Световната среща на семействата като „пророческо свидетелство за богатото етическо и духовно наследство, което всяко поколение има задачата да съхранява и защитава“.

„Семейството е спойката на обществото; неговото благо не е даденост, затова то трябва да бъде насърчавано и защитавано с всички подходящи средства“, посочи папа Бергольо. „В семейството всеки един от нас прави първите си крачки в живота. В него се научаваме да живеем в хармония с другите, да контролираме нашите егоистични инстинкти, да помиряваме различията и преди всичко да различаваме и търсим ония ценности, които дават истинската стойност и пълнота на живота“.

Идеалът за глобално човешко семейство

„Ако говорим за целия свят като едно семейство – разшири мисълта си папата -  това е защото признаваме връзките на нашата обща хуманност и долавяме призива към единство и солидарност, особено към най-бедните нашите братя и сестри. Въпреки това, много често сме безсилни пред злото на расовата и етническа омраза, на неразрешими конфликти и насилия, незачитане на човешкото достойнство и основни права и на нарастващата пропаст между богати и бедни. Колко много се нуждаем да възвърнем смисъла да бъдем едно човешко семейство от народи във всяка сфера на политическия и на социалния живот! И никога да не губим надеждата и смелостта и постоянстваме в моралния дълг да бъдем миротворци, помирители и пазители едни на други“.

Това изисква от всеки „постоянно обръщане, извор на ония духовни сили, необходими за изграждането на истинско солидарно общество, справедливо и в служба на общото благо. Без тази духовна основа, идеалът за едно глобално човешко семейство от нации рискува да се превърне в обща празнота“.

Предизвикателствата на материализма и миграциите

В този контекст, папата изтъкна, че „целта за създаването на икономически просперитет може да се осъществи единствено чрез справедлив социален ред. Вместо това, материалистичната „култура на излишното“ ни прави все по-безразлични към бедните и беззащитните в човешкото семейство, включително неродените, лишени от същото право на живот“. Но може би предизвикателството, което най-много провокира нашето съзнание е огромната миграционна криза, чието разрешение изисква мъдрост, широта на вижданията и хуманитарна загриженост, която преминава отвъд краткосрочните политически решения“.

Срам от сексуалните насилия над малолетни

Говорейки за най-уязвимите, папата неизбежно се спря на „тежкия скандал в Ирландия на сексуални насилия над малолетни, извършени от членове на Църквата, имащи задачата да ги защитават и възпитават“:

„Провалът на църковните власти за подходящо посрещане на тези отвратителни престъпления – епископи, висши църковни настоятели, свещеници и други – каза папата – предизвика възмущение и причинява страдание и срам за католическата общност, които споделям“. Франциск припомни думите на своя предшественик Бенедикт XVI за нуждата от „евангелски, справедливи и ефикасни мерки в отговор на изгубеното доверие“. „Всяко дете – подчерта папата - е ценен дар Божи, който трябва да се съхранява и насърчава, за да развие своите таланти и достигне духовна зрялост и човешка пълнота“.

Франциск изрази надеждата, тежките насилия да послужат за по-голяма защита на малолетните от страна на цялото общество. В този смисъл, всички трябва да осъзнаят „спешната нужда от мъдро придружаване на младежите“, като им се предложат здрави ценности по пътя на тяхното израстване.

Християнското послание и Ирландия

Накрая папата припомни, че преди 90 години Светия престол бе една от първите международни институции признали свободната Ирландска държава. Инициатива дала началото на дългогодишна хармония и динамично сътрудничество. Тя е продължение на християнското послание, проповядвано от Паладий и Патриций, достигнало в Ирландия преди повече от 1500 години и превърнало се в интегрална част от живота и културата на страната.

„Днес, както в миналото, мъже и жени от тази страна полагат усилия да обогатят живота на нацията с мъдростта на вярата – изтъкна папата. Дори в най - мрачните дни на Ирландия, те намират във вярата  извора на онази смелост и отговорност, които са наложителни за създаването на бъдеще, основано на свободата, достойнството, справедливостта и солидарността“.

„Моля се за Ирландия– завърши папата – докато слуша полифонията на съвременния политическо-социален дебат, да не забравя вълнуващите мелодии на християнското послание, които са я подкрепяли в миналото и могат да продължат да го правят в бъдещето“.

Ирландският министър председател: децата са наследство от Господ

В своето приветствено слово ирландският министър председател, Лео Варадкар, се позова на сексуалните злоупотреби. „В миналото понякога се провалихме. Има „тъмни аспекти“ в историята на Католическата църква, както наскоро посочи един от нашите епископи. Спомняме си думите от Псалма, който ни казва, че „децата са наследство от Господ“ и си спомняме начина по който провалите на Църквата, на Държавата и на обществото като цяло създадоха едно горчиво и ранено наследство за мнозина, едно наследство на болка и страдание“.

„Това е една история на болка и срам“, изтъкна министър председателят. „На мястото на християнската любов, на прошката и състраданието, твърде често бе поставяно осъждането, строгостта и жестокостта, по-специално по отношение на жените, децата и отхвърлените. Така наречените „Домове на Магдалена“, домовете за майки и деца, индустриалните училища, незаконните осиновявания и насилията над деца от страна на клира са петна върху нашата Държава, нашето общество и също върху Католическата църква. Раните все още са отворени и има още много да се направи, за да се получи справедливост, истина и изцеление за жертвите и оцелелите. Свети отче, аз ви призовавам да използвате вашата длъжност и влияние, за да гарантирате, че това ще бъде направено тук в Ирландия и по целия свят“.