Бeta версия

Cerca

Vatican News
През юли папата се моли за свещениците, които изпитват умора и самота През юли папата се моли за свещениците, които изпитват умора и самота 

Папата се моли за свещениците, които изпитват умора и самота

За да могат свещениците, които изпитват умора и самота в своята пастирска работа, да намерят помощ и утеха в близостта си с Господ и в приятелството си с братята си свещеници. Това е мисионерското молитвено намерение на Светия Отец за месец юли.

Във видеопослание, разпространено от Световната молитвена мрежа, папата припомня: „Свещениците, с техните  добродетели и недостатъци извършват своята мисия в различни сфери. Сред такава широка дейност те не могат да спрат своята мисия заради едно разочарование“. „В тези моменти трябва да се припомни, че хората обичат своите пастири, имат нужда от тях и от тяхното доверие“.

Молитвените намерения на папата за месец юли

Бистра Пищийска-Ватикана

В текста на молитвеното намерение, папата се спира на последните дни от живота на св Павел, по думите от второто послание към Тимотей, отразяващи по един или друг начин съдбата на приел от Господа призива към свешетническото служение. Папа Франциск говори за трудностите и тегобите на това служение но и на особената благодат идваща от близостта с Исус.

Апостол Павел, Йоан Кръстител и Максимилиан Колбе - заедно с много други пастири през вековете - живяха не само в самота, изоставяне и преследване, но и в "близостта на Господа", особено в моменти на изпитания. В своята проповед по време на литургията във вторник, 18 октомври, в параклиса на Каза Ст Марта, папа Франциск размишлява върху призива да откриваме отново и отново присъствието на Бог, дори във времена на страдания и болести.

В своето размишление Светият Отец се съсредоточава върху текста от второто послание на св. Павел до Тимотей (4: 10-17). "Апостол Павел е в Рим, затворен, в стаята на една къща, без да знае какво го очаква", обясни папата. "В този момент той се чувства сам": това е "самотата на пастира, когато е изправен пред трудности, но и самотата на пастира, когато се приближава до края на живота си: като просяк, оголен и сам”. В тази ситуация апостолът пише до Тимотей: "Вземи Марк и го доведи със себе си; защото ми е нужен по служба. Кога дойдеш, доноси наметалото … и книгите". (2Тим 4:11, 13). Павел е "сам, просяк; той моли Тимотей за малкото си вещи, които биха могли да му бъдат полезни".

Апостолът е също "подвластен на гнева", посочи Светият Отец, както някой казва за него: "Той е разгневен от нашето проповядване!". Павел е "сам, просещ, подвластен на гняв". В допълнение "той казва и тези много тъжни думи: ‘всички ме изоставиха’". По време на процеса той остава без подкрепа, посочвайки, че "само Господ Исус стоеше до мен".

Въпреки че апостолът е "сам, просещ, жертва на гняв и изоставен", обяснява папа Берголио, "той е великият Павел, този, който чу гласа на Господа, призива на Господа; който вървеше от място на място, който изстрада много неща и много изпитания заради Евангелието, който разкри на апостолите, че Господ желае и езичниците да се присъединят към Църквата". Той е "великият Павел, който в молитва бе въздигнат на седмото небе и изпита неща, които никой не бе изпитвал преди".

Но сега "великият Павел" е "там" в тази малка стая на къщата в Рим, чакайки да разбере как ще свърши борбата между фракциите в Църквата, между юдаистите и верните му ученици". И така "завършва живота на великия Павел в запустение: не в негодувание или горчивина, а с вътрешно запустение".

За останалото, папата отбелязва: "Исус бе казал на Павел, че ще засвърши живота си като Него". Наистина "всички апостоли завършват така: "а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш". Така, поясни Папата, “завършва живота на апостола”.

"Тази малка стая на Павел", каза папа Бергольо, ни припомня за две други големи фигури: Йоан Кръстител и Максимилиан Колбе. Първият от тях, "в килията си сам и в мъки, изпраща учениците си да попитат Исус:" Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?". И след това, по прищявката на танцьорка и отмъстителността на прелюбодейка, той е обезглавен: така завършва живота на големия Йоан Кръстител, за когото Исус казва, че е най-великият човек, роден от жена".

И дори сега, "по-близо до нас", казва папата, "се сещаме за килията на Максимилиан Колбе, който поде апостолски действия по целия свят и направи много велики неща: и той е в килията си, гладен, очакваща смъртта си" в нацисткия концентрационен лагер в Аушвиц.

"Верният, апостол не чака нищо друго освен смърт подобна на Исусовата", каза папата.

И наистина, ето го "оголването на апостола: той е съблечен, оставен без нищо, защото е верен".

Това е нагласата на апостол Павел, посочва Светият Отец: "Само Господ ми е ближен", защото "Господ не го оставя и в Него намира силата си".

Такъв е и "краят на Павел", каза той: "След около две години, живеейки по този начин, в несигурност и с това страдание в Църквата, двама войници дойдоха една сутрин, изведоха го навън и отрязаха главата му".

Естествено е да се питаме как може да завърши по този начин животът на "толкова велик човек, който промени словото с проповядването си, който убеди апостолите, че Исус дойде също и за езичниците, които стори много добро, който се бореше и страдаше, които се молеше и които получи най-висшето съзерцание?".

И все пак "такъв е законът на Евангелието: ако семето не умре, то не носи плод, защото това е законът, който самият Исус ни разкри в Собствената Си Личност". Тогава обаче със сигурност "идва и Възкръсението".

"Един богослов от първи век", припомни папата, "казва, че" кръвта на мъчениците е семето на християнството". "Умирайки като мъченик, като свидетел на Исус", човек се превръща в "семето, което умира и носи плод и изпълва земята с нови християни". И "когато пастирът живее по този начин, той не се обезсърчава той може да бъде покрусен, но остава увереността, че Господ е до него". От друга страна, когато "пастирът е зает с неща, различни от поверените му вярващи - ако е привързан към властта, към парите и към вещите - в края на краищата може и да не остане сам; може би ще има внуци, които го чакат да умре, за да видят какво могат да получат".

Папа Франциск споделя опита си от "посещенито на старчески дом за свещеници", където, каза той, "намерих много от тези смели свещеници, които отдадоха живота си на вярващите и, въпреки че сега са болни, парализирани, в инвалидни колички; човек бързо вижда онази усмивка, идваща от чувството, че Господ е близо до тях". Човек със сигурност не може да забрави "техните блестящи очи, които питат: Как върви Църквата? Как върви епархията? Има ли звания? ". Това са притесненията, които те имат в себе си "до края, защото са отци, защото са дали живота си за другите".

В заключение, папата повтаря свидетелството на "апостол Павел, сам, просещ, жертва на гнева, изоставен от всички, освен от Господ Исус: "Само Господ стоеше до мен!". Това е така, папата подчерта, защото "пастирът трябва да има тази сигурност: ако поеме по пътя на Исус, Господ ще бъде близо до Него до самия край".

Накрая Светият Отец призовава вярващите да се молят "за пастирите, които са в края на живота си и очакват Господ да ги вземе при Него". Ние се молим, каза той, "Господ да им даде силата, утехата и сигурността, че - въпреки че се чувстват болни и сами - Господ е с тях, близо до тях и нека Господ им даде сила".

03 Юли 2018, 16:34