Бeta версия

Cerca

Vatican News
Редовна Консистория във Ватикана за канонизацията на блажен Нунцио Сулприцио Редовна Консистория във Ватикана за канонизацията на блажен Нунцио Сулприцио 

Папата ще канонизира мирянин заедно с Павел VІ и монс. Ромеро

През октомври папа Франциск ще канонизира блажен Нунцио Сулприцио, умрял през 1836 на 19 годишна възраст. Вестта за канонизацията му бе дадена тази сутрин от папата по време на редовна Консистория във Ватикана.

Светец заедно с Павел VІ и Ромеро

Канонизацията на Нунцио се помества в контекста на предстоящия Синод на епископите, посветен на младежите. Нунцио, роден в Пескосансонеско, в провинция Пескара, и смятан за покровител на инвалидите и жертвите на работното място, ще бъде издигнат до почестите на олтарите заедно с папа Павел VІ, обявил го за блажен на 1 декември 1963, по време на Втория ватикански събор, монс. Оскар Ромеро, свещениците Франческо Спинели и Винченцо Романо и монахинята Мария Катерина Каспер.

Чудотворното изцеление на младеж в кома след катастрофа

Чудото, което води до канонизацията на скромния младеж от Абруцо, е изцелението на младеж от Таранто, тежко ранен в катастрофа с мотор, след която изпада първо в кома, а след това във вегетативно състояние. Родителите на младежа отправят молба към енорията на свети Доменико Сориано в Неапол, съхраняваща част реликвите на блажения,  да им дари негова реликва. След като я получават, те я поставят в реанимационната зала, просейки от блажения застъпничеството за изцелението, а бащата на младежа намокря челото му с вода от извора в Рипароса, където Нунцио е миел своя гангренясал крак. В следващите няколко дни лекарите съобщават,  че младежът не се нуждае повече от реанимация. Изпратен в рехабилитационня център „Света Ана“ в Кротоне, четири месеца по- късно той излиза от вегетативното състояние, възстановявайки бързо и стабилно своите неврологични и умствени функции, без инвалидизиращи последици.

Живот, белязан от страдание още от детските години

По време на редовната Консистория кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за процесите на Светиците, припомни на папата и присъстващите живота на Нунцио Сулприцио, белязан от големи страдания, живяни с голяма вяра и подчинение на волята Божия. Нунцио се ражда на 13 април 1817 в семейство на обущар и тъкачка. Родителите му умират още когато той е малко дете, а  след смъртта на баба му, когато е само на 9 години, е приютен от своя чичо, който го спира от училище и го експлоатира безмилостно като чирак в своята ковачница. Принуждава го да носи с километри огромни тежести, въпреки студа или топлото време. Но веднага щом има възможност, Нунцио отива пред Дарохранителницата и остава в компанията на Исус с часове.

Тежката болест

При тези тежки житейски и трудови условия, Нунцио не разболява много скоро. Засегнат от гангрена в крака, той е преместен в болницата на „Нелечимите“ в Неапол. Болките са огромни, но той ги поднася всички на Господ, като казва: „Исус страда много за нас и чрез неговите заслуги ни очаква вечен живот. Ако страдаме за малко, ще се наслаждаваме в Рая“; „Исус страда много за мен. Защо и аз да не страдам за Него?“; „Искам да умра, за да обърна само един грешник“.

Истински ангел на болката и любовта на Христос

Когато го питат „Кой се грижи за теб?“, той отговаря :“Божието провидение“. И така се случва. В Неапол, един друг негов чичо, който е военен в града, го представя на полковник Феличе Вокинджер, познат като „бащата на бедните“, заради интензивният му живот на вяра и неизчерпаемо милосърдие. През лятото на 1832, когато Нунцио е на 15 години, Вокинджер разбира, че има пред себе си един истински „ангел“ на болката и любовта на Христос, един малък мъченик. Между двамата се установява връзка като тази на баща и син.

Страдайте от любов към Бог и с радост

След като здравословното му състояние се подобрява, той оставя патериците и се крепи само на бастун. Нунцио се посвещава на болните, носейки им своята утеха. „Бъдете винаги с Господ – им казва – защото от Него е всяко добро. Страдайте от любов към Бог и с радост“. Желае да се посвети изцяло на Бог, но в края на 1835 здравословното му състояние се влошава неочаквано: диагностират му рак на костите. Страданията на неописуеми, а лекарите се отказват да ампутират крака му, защото е твърде слаб.

Голяма набожност към него в Неапол

На 5 май 1836 иска да му занесат Разпятието и моли да се изповяда. На свещеникът казва: „Бъдете радостен, ще ви помагам винаги от Небето“. Умира на същия ден, като само по-малко от месец бе навършил 19 години. След смъртта му около него се носи неописуем аромат от рози. Деформираното от болестта тяло, става изключително красиво и свежо и остава изложено за пет дни. Неговият гроб в църквата „Свети Доменико Сориано“ в Неапол незабавно се превръща в поклонническа дестинация.

Патериците в светилището в Пескосансонеско

На 9 юли 1859 папа Пий ІХ го обявява за Божи Раб и признава неговите героични добродетели. На 1 декември 1963 пред всички епископи от света, събрани за Втория ватикански събор, папа Павел VІ вписва Нунцио Сулприцио сред блажените на Църквата, модел за младите работници, за всички младежи, дори и днешните. Неговото светилище в Пескосансонеско, съхраняващо част от реликвите, е дестинация на многобройни поклонничества. Една от стените в светилището е пълна с патерици, принадлежащи на младежи, които са ги оставили благодарение на застъпничеството на Нунцио.

19 Юли 2018, 14:50