Бари, икуменически молитвен ден за мира в Близкия изток

„Близкият изток е родната земя на християнството и „неслучайно в Ерусалим бе дадено началото на диалога на милосърдието между католици и православни с прегръдката между Папа Павел VI и патриарх Атенагор на 6 януари 1964“, каза кард. Кох.

„Близкият изток е един от регионите в света в който християните живеят в несигурност, поради войни и преследвания, а много семейства напускат родната земя в търсене на по-добро бъдеще“, изтъкна кардинала. Християнското присъствие в Близкия изток рязко е намаляло в рамките на един век: докато преди Първата световна война те са били 20% от населението в близкоизточния регион, днес те са едва 4%“.

Измъчената земя на Близкия изток е място в което икуменическите отношения между православни и католици са по-силни и обещаващи, отбеляза кард. Кох, посочвайки „икуменизма на кръвта“. Той припомни писмото на папа Франциск  до християните в Близкия изток (21 декември 2014): „Сред враждебност и конфликти, братското общение между  вас е знак за Царството Божие. Този икуменизъм на живота понякога се конкретизира в пастирски договори, които предвиждат, в случай на необходимост, приемането на тайнствата от последователите на други Църкви“.

Трудният контекст в който живеят християните бързо се трансформира в „икуменизъм на светостта“, посочи кардинал Кох, цитирайки съборния декрет Unitatis redintegratio: „ светостта в живота е най-добрата гаранция за християнското единство; колкото повече християните се приближават към Бог, толкова повече се приближават един към други“. „Когато трудностите се превръщат в страдание, този икуменизъм на светостта става икуменизъм на кръвта… Ония, които убиват от омраза към вярата убиват и преследват християни, не ги питат дали са православни или католици, те са християни. Християнската кръв е еднаква“. „Обстановката в която живеят християните в Близкия изток е икуменически стимул не само за тях, а за всички християни по света“.

Накрая кардинал Кох припомни принципите на Католическата църква, сред които „нуждата да защитава правата на всеки човек и всяко едно малцинство. Приматът на правото, включително зачитането на религиозната свобода и равенството пред закона, базиран на принципа на гражданствеността, независимо от етническа и религиозна принадлежност, винаги е подчертаван от Католическата църква като основен принцип за осъществяването и поддържането на мирното и плодотворно съжителство между различните общности в Близкия изток“.

От своя страна, кард. Леонардо Сандри подчерта особеното внимание на папа Франциск към Изтока още от първата литургия в неговия понтификат, когато се моли заобиколен от патриарсите и върховните архиепископи на Католическите църкви от източен обред. „Постоянно внимание към православния Изток, което изразява с думи, жестове, призиви за молитва и мирни инициативи, помощ за страдащите или принудените да потърсят убежище от насилието или преследванията“, каза кард. Сандри. Нека припомним близостта му към Коптската църква по повод мъченичеството на нейни чеда и бомбените атентати срещу църкви извършени от т.н. Ислямска държава“.

„В Близкият изток – отбеляза кардинал Сандри – самите мюсюлмански вярващи са наранени и страдат поради насилието, оскърбяващо Божието име, което е мир. Самите мюсюлмани са принудени да напуснат родните домове и земи, заедно с малцинствата, не само християни, но също и язиди в Ирак“.

„Идеята за срещата в Бари е подсказана от представители на различни Църкви и патриарси по време на аудиенциите им със Светия отец в Рим –обясни префектът на Конгрегацията за Източните църкви. Събитието в Бари е продължение от начертаното от предишните папи и  пожеланието на Втория Ватикански събор за „пролет на християнското единение“.

„Бари, градът в който се съхраняват мощите на Св.Никола, и почита Божията Майка под името Одегитрия (водителка по пътя) е символично място: присъствието на Изтока в Запада, място за поклонничество и пристанище на надеждата“, каза накрая кард. Сандри. „В края на срещата, участниците ще пуснат гълъби в небето, донесени от деца – пророчески знак, тъй като именно на децата и новите поколения на Близкия изток трябва да възвърнем онази надежда, отнета им от злобата или от обикновеното безразличие през тези години“.

Програма на папската визита в Бари

Папа Франциск ще излети от Ватиканския хелипорт на 7 юли в 7.00 часа и след час и петнадесет минути ще се приземи на площад „Христофор Колумб“ в Бари – главният град на област Пуля.

Молитва с патриарсите

При пристигането си, Папата ще бъде посрещнат от монс. Франческо Какучи, архиепископ на Бари-Битонто, от председателя на регион Пуля, Микеле Емилиано, от префекта на града Марилиза Маньо и от кмета Антонио Декаро. Веднага след пристигането си, Светият Отец ще бъде придружен до папската базилика „Свети Никола“, където ще пристигнат и патриарсите.

Преклонение пред реликвите

По програма, в 8.45 часа се предвижда Светият Отец и патриарсите да посетят криптата на базиликата, за преклонение пред реликвите на свети Никола и за запалване на пламъка на лампата. После, в 9.15 часа, превозени с автобус, всички ще стигнат до „Ротондата“ на крайморския булевард, за молитвената среща, предвидена в 9.30 часа.

След молитвата, отново в базиликата „Свети Никола“, в 11.00 часа е предвиден разговор при затворени врати. В 13.30 часа ще има обяд в сградата на архиепископството, където след това Папата ще се сбогува с патриарсите в 15.30 часа и в 16.00 часа, преди да се качи на хеликоптера – с властите на града. Завръщането на Светия Отец във Ватикана е предвидено в 17.15 часа.