Франциск: Европа може отново да започне от човека, по примера на св.Бенедикт
Приносът на св.Бенедикт за изграждането на Европа
„Първия и може би най-голям принос, който християните могат да дадат днес за Европа е да ѝ припомнят, че тя не е сбор от институции, а е съставена от човешки личности“, посочи папа Франциск на срещата с Комисията на епископатите от Европейската общност във Ватикана през октомври 2017 на тема „Да се преосмисли Европа“. „Основите на Европа – припомни папата – са хората и общностите, които като християни искат и могат да допринесат за нейното изграждане. Основните камъни в този процес са диалога, приобщаването, солидарността, развитието и мира“. Папа Франциск посочва виждането на Свети Бенедикт за човека, което е коренно различно от това на римските или гръцките философи, и от тази на варварите: човекът не е вече просто един гражданин, нито слуга на властта, нито разменна стока, предназначена единствено за работа. „За свети Бенедикт не съществуват роли, а човешки личности, докато за съжаление днес, се наблюдава често, че няма работници, а икономически показатели, няма мигранти, а квоти“, т.е. всичко се свежда до цифри.
Европа е създадена от човешки личности
„Европа е създадена от човешки личности и затова трябва да преоткрият чувството за принадлежност към една общност, срещу тенденцията наблюдаваща се на Запад, да се живее в самота, разбирайки погрешно понятието за свобода, подразбрана като задължение да бъдеш сам“. Християните знаят, че тяхната идентичност се открива и откроява винаги в отношение с другите, и семейството е основното място за това откритие. Така както „хармоничния съюз на различията между мъжа и жената е по-истински и дълбок, когато е по-генеративен, способен да се отвори за живота и за другите. Ето защо, една общност е жива ако умее да приема различията, да създава нов живот, работа, иновация и култура“.
Европа трябва да бъде място за диалог
За папа Франциск „Европа трябва да бъде място за диалог, както бе в определен смисъл древната агора, не само икономическо пространство, а сърцевината на политиката“. Оттук и призова на папата „да се отдаде необходимото внимание на положителната роля на религията за обществото, както може да бъде например междурелигиозния диалог между християните и мюсюлманите в Европа“.
„Европа – посочва папата - трябва да се ангажира за мира, за да не се загуби надеждата. Трябва да се следва мечтата на Бащите основатели за една обединена и хармонична Европа, общност от народи, желаещи да споделят една съдба на развитие и мир“. Франциск призовава християните „да върнат душата на Европа, следвайки примера на свети Бенедикт, който даде живот на едно пленително и неудържимо движение, което обнови лика на Европа, защото от вярата извира онази радостна надежда, способна да промени света“.
Европа спешно трябва да възстанови връзката си с християнските корени
В посланието си към участниците в 14-ия Междухристиянски симпозиум в Солун рпез 2016 на тема „Нуждата от нова евангелизация на християнските общности в Европа“, папата горчиво констатира: „В Европа много хора живеят сякаш Бог не съществува, а покръстените „не съзнават дара на получената вяра и не участват в живота на християнската общност“. „В действителност като европейската, в която все повече намалява връзката с християнките корени, ясно се чувства нуждата от нова евангелизация“, посочва папа Бергольо. „Тази мисионерска задача е продиктувана от дълбокото убеждение, че Христос, винаги може да обнови нашия живот и нашите общности, защото въпреки че преминава мрачни епохи и църковни слабости, християнското предложение никога не остарява“.
Папата: Европа е призвана да бъде майка за мигрантите
„За да допринесе за възраждането на Европа, Църквата, като грижовна майка, се стреми да отговори с любов и изцели раните на човечеството с балсама на божественото милосърдие“. Това пише папа Франциск в послание до участниците на срещата „Милосърдните дела в Европа“, която се проведе през август 2016 в Сараево, организирана от Съвета на европейските епископски конференции (Ceek).
„Продължавам да мечтая един нов европейски хуманизъм, който се нуждае от историческа памет, смелост и здрава човешка утопия“, пише папата в посланието. По този път на нова хуманизация, „Европа, люлка на правата и цивилизацията, е призвана да бъде грижовна майка, която зачита живота и дава надежда за бъдещето“. „Нужно е да се открият нови пътища, за да се гарантира на живеещите или идващите в Европа възможността за интеграция, диалог и възраждане, за да се превърне континента в едно човешко семейство“.
