Празник на Св.Петър и Павел: славата и кръста са неразделими

Амедео Ломонако-Димитър Ганчев – Ватикана

Папата разви проповедта си върху думите на Симон Петър в Евангелието за деня (Мат.16,13-19): „Ти си Христос, Синът, на Живия Бог“.  „Апостолската традиция не е предаване на неща или думи, колекция от мъртви неща. Традицията е жива река, която ни свързва с началото – каза папата, цитирайки думи от катехизиса на Бенедикт XVI. Тази апостолска традиция „винаги е нова, съживява радостта от Евангелието и ни позволява да изповядаме с нашите устни и нашето сърце „Исус Христос е Живия Бог“.

Исус освобождава от робството на греха

Петър назовава Исус с най-голямото име: „Ти си Живия Бог, Месията, тоест Помазания, Посветения от Бог“, посочи папата. „Исус Миропомазан, който преминава от селище в селище с единственото желание да спаси, да утеши изгубените. Помазва болния, умиращия, раните и надеждата. С неговото помазание всяко робство е премахнато, всеки грешник, болен, езичник може да се почувства обичан член в Божието семейство“.

„И ние, като Петър,  можем да изповядаме с нашите устни и нашето сърце  не само онова, което сме чули, но също и конкретния опит в нашия живот: ние сме възкръснали, изцелени, обновени, изпълнени с надежда от помазването на Исус. Освободени сме от робството благодарение на неговото помазване“.

Срещу съблазните на дявола

Да се вгледаме в живота на Петър и неговата изповед означава също „да се научим да познаваме съблазните, които съпровождат ученика в живота“, предупреди папата, посочвайки епизода в който Петър с превръща за Исус в „сатана“, защото му  възразява че ще бъде убит и ще възкръсне на третия ден. „Ти ми си съблазън, защото мислиш не за това що е Божие, а за  онова що е човешко (Мат. 16,23).

„Както Петър, като Църква, ние винаги ще бъдем съблазнявани от онова „шушукане“ на дявола, което е препъникамъка за всяка мисия – посочи папата. Казвам шушукане, защото дявола винаги съблазнява скришом, за да не се разпознае неговото намерение и да не бъде разкрит“. „Да изповядваме вярата с нашите уста и нашето сърце изисква да идентифицираме шушукането на дявола. Нека се научим да разпознаваме и отриваме личното и колективното „покриване“, което ни дистанцира от човешката драма и ни пречи да влезем в пряк контакт с конкретния живот на другите и познаем революционната сила на Божията  нежност“.

Слава и кръст

Да участваме в помазването на Христос означава да участваме в неговата слава, която е Кръста, каза накрая папата.  „Слава и кръст вървят заедно и не могат да бъдат разделяни, защото когато се изостави кръста, дори ако влезем в ослепителния блясък на славата, ще се излъжем, защото това няма да бъде Божията слава, а подигравката на противника“.

„Свързвайки славата с кръста, Исус иска да освободи своите последователи и своята Църква от празния триумф: изпразнен от любов, служение и състрадание  в която няма място за народа“. „Да съзерцаваме и следваме Христос изисква да отворим сърцата си за Отца и за всички ония с които Той самия пожела да се отъждестви, за да ни увери, че няма да изостави своя народ“.

Единственото определение за Исус е Син Божий

Голям пророк на справедливостта и любовта, учител в живота, революционер, мечтател на Бога. Много са определенията с които е наричан Исус в историята, каза папата преди молитвата Ангел Господен. Но само едно, казано от Петър, е ясно и точно:

„ Исус е Син Божи: затова е вечно жив, както вечно живее неговия Отец. Това е новото, която благодатта запалва онзи, който разкрива сърцето си за Исус. Това не математическа точност, а нещо повече, вътрешна точност, след срещата с Извора на Живота, самия Живот от плът, видим и осезаем сред нас“.

Припомняйки обещаното от Исус на Петър: „Ти си Петър и върху този камък ще изградя моята Църквата“, папата посочи:

„Това е първия път, когато Исус произнася думата Църква, изразявайки цялата си любов към нея и определяйки я „Моята църква“. Това е новата общност на Завета, която не е основана върху потомството и Закона, а на вярата в Него, Исус, Божия лик“.

След богородичната молитва, папата поздрави новите кардинали и митрополити, получили днес светите палии, пожелавайки им „винаги да живеят с ентусиазъм и щедрост служението към Евангелието и Църквата“. Специален поздрав отправи и към православната делегация от Вселенската патриаршия, която присъства и вчера на въздигането на новите кардинали, и на „скъпия брат Вартоломей“.