Папата въздигна 14 нови кардинали: служете на последните, както Христос

Джада Акуилино-Димитър Ганчев – Ватикана

За да служиш на Христос означава да служиш на другите, от това се ражда единствената „убедителна и авторитетна“ власт. Това подчерта папа Франциск в проповедта си  на литургията, която отслужи във четвъртък следобед в базиликата Св.Петър на която връчи кардиналски пръстен и барета  на новите кардинали:

Н.Бл. Луис Рафаел Сако, Халдейски патриарх на Вавилония; Монс. Луис Ладария, префект на Конгрегацията за Доктрината на вярата; Монс. Анджело Де Донатис, генерален викарий на Римския диоцез; Монс. Джовани Анждело Бечу, заместник-държавен секретар на Ватикана и специален делегат при Суверенния Малтийски орден; Монс. Конрад Крайевски, ръководител на апостолическата служба за подаяния; Монс. Йозеф Кутс, архиепископ на Карачи, Пакистан; Монс. Антонио дос Сантос Мартос, епископ на Лейрия-Фатима, Португалия; Монс. Педро Барето, архиепископ на Хуансайо, Перу; Монс. Дезире Царахазана, архиепископ на Томазина, Мадагаскар; Монс. Джузепе Петроки, архиепикоп на Акуила, Италия; Монс. Томас Маньо Маеда, архиепископ на Осака, Япония; Заедно с тях, към кардиналската колегия ще се присъединят един архиепископ, един епископ и един богопосветен, които са се отличили в служението към Църквата: Монс. Серджо Обезо Ривера, почетен архиепископ на Ялапа, Гватемала; Монс. Торибио Порко Тикона, почетен епископ на Коро Коро, Япония; Отец Акуилино Бокос Мерино, от религиозното общество на Кларетините.

Църковната власт

Позовавайки се на Евангелието на Марко, в което Исус казва на учениците, че „който иска да бъде пръв, трябва да бъде на всички роб“ (Марк. 10,43-44), папата обясни смисъла на властта:

„Не забравяйте, че преди да сведе глава на кръста, Исус не се страхува да наведе глава пред апостолите и умие нозете им. Това е най-голямото признание, което можем да получим, най-голямата награда: да служим на Христос, служейки на верния Божи народ, в лицето на гладния, забравения, затворника, наркозависимия, изоставения - конкретни хора с техните истории и надежди, очаквания и разочарования, страдания и рани. Само така властта на пастира ще има вкуса на Евангелието и няма да бъде като „мед що звънти , или кимвал що звека“  (1 Кор. 13,1). Никой от нас  не трябва да се чувства по-голям от другия. Никой не трябва да гледа другите отгоре надолу. Можем да гледаме към един човек по този начин, единствено когато му помагаме да се изправи“.

Стойността на мисията

Позовавайки се на Евангелския откъс на Марко, в който Исус възлиза с учениците си за Ерусалим (Марк. 10,32), папата посочи, че „Господ винаги се грижи за своя народ, прилагайки една несравнима педагогика, върви пред тях“. „Евангелистът  - обясни Франциск - не се страхува да разкрие някои тайни в сърцето на учениците: да търсят първите места, ревността, интригите, уговорките и съглашенията; една логика, която не само похабява и разяжда отношенията между тях, но също ги затваря с безсмислени дискусии без никаква стойност“. Каква полза има да спечелиш целия свят ако отвътре си разяден и всички живеят обзети от задушаващи интриги, които втвърдяват сърцето и правят стерилна мисията? – запита риторично папата.  „Между нас няма да бъде така“ е гласът на Господ, който спасява общността да гледа само себе си, вместо да насочи погледа, силите, очакванията и сърцето към онова, което има най-голяма стойност: мисията“.

„По този начин Исус ни учи, че обръщането, промяна в сърцето и реформата в Църквата винаги са ключа за мисията – посочи папата – защото предполага отказ от личните интереси и грижа за интересите на Отца. Обръщането на нашите грехове и егоизъм не е самоцел, а път за увеличаване на вярата и готовността да прегърнем мисията. Това е средството и часът на истината, особено в трудните моменти на нашите братя, за да ги придружаваме и приемем всеки и всички, а не да ги отблъсваме поради тесни виждания или още по-лошо, защото обсъждаме и мислим, кой е по-важен между нас“.

Пространство за другите

Когато забравим мисията и изгубим от поглед „конкретния лик на братята“, обясни папата, тогава нашия живот се затваря в кръга на личните интереси и сигурност; увеличава се омразата, тъгата и възмущението и все по-малко място остава за църковната общност, бедните и гласа на Господ. Така сърцата се втърдяват. „Който иска да бъде пръв - подчерта Франциск, припомняйки думите на Христос -  „нека бъде на всички роб“:

„С този призив Господ иска да не забравяме, че властта в Църквата е толкова голяма, колкото е голяма способността да се защитава достойнството на другия, да се намажат и изцерят неговите рани и надежда, понякога наранена. Не забравяйте, че ние сме тук, защото сме изпратени да занесем на бедните Благата вест, да известим на затворниците освобождението, а на слепите зрението; да възвърнем свободата на потиснатите и провъзгласим годината на благодатта на Господа“.

Формулата

Папата завърши слово си, цитирайки духовното завещание на Св.Йоан XXIII (29 юни 1954), в което папа Ронкали благодари на Бог за получената „благодат на бедността“: „Благодаря на Бог за тази благодат на бедността за която положих обети в моята младост; бедността на духа, като свещеник на Пресвятото сърце, и реалната бедност; която ме изненада да не искам нищо, нито места, нито пари, нито облаги, нищо, нито за мен, нито за моите роднини и приятели“.