Послание на папата за Световния ден на бедните Послание на папата за Световния ден на бедните 

"Бедният вика и Господ го чу": послание на папата за Световния ден на бедните

Бедността е плод на греховете, които пораждат драматични последици: пред една определена „фобия“ към бедните, нека отговорим с ангажираност и сътрудничество с останалите реалности на солидарност. Това е основния акцент в посланието на папа Франциск за втория Световен ден на бедните, който ще бъде отбелязан на 18 ноември.

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„В свят, в който въпреки, че сме потопени в многобройни форми на бедност, често богатството е първата цел и многобройни инициативи са насочени повече към нас самите, отколкото към долавянето вика на бедните. Християнската общност е призована да даде знак на близост и утеха за нуждаещите се и, които са пред очите ни, сътрудничейки с останалите реалности на солидарност“. Това пише папа Франциск в своето послание за втория Световен ден на бедните, който тази година ще бъде отбелязан на 18 ноември на тема „Този беден вика и Господ го чу“. Инициативата, която е „привилегирован момент на нова евангелизация“, бе учредена от папа Франциск с Апостолическото писмо Misericordia et misera, в края на Юбилея на Милосърдието и определена да се чества всяка година през 33-та обикновена неделя. В своето послание за таз годишния ден на бедните папата подчертава, че „той ще бъде един малък отговор към бедните, за да не мислят, че техният вик е паднал в забвение и да бъдат приети под знака на радостта“.

Светият отец подчертава, че „често сътрудничеството с останалите реалности, които не са подтикнати от вярата, а от човешката солидарност, успява да предостави помощ, която сами не можем да реализираме. Затова трябва да признаем, че в необятния свят на бедността, нашата ограничена, слаба и недостатъчна намеса, ни подтиква да протегнем ръка към другите, за да може взаимното сътрудничество да постигне своята цел по-ефективно, но при условие, че „не се пренебрегва онова, което ни е присъщо, т.е. да отведем всички към Бог и светостта“.

Ето защо, според папа Франциск диалогът между различните реалности и смирението да предоставим нашето сътрудничество е подходящия и изцяло евангелски отговор, който можем да дадем.

Бедността е плод на древните злини

Светият отец изтъква, че „бедността не е търсена, а е плод на егоизма, на високомерието, на алчността и несправедливостта. Злини "толкова древни, колкото човек", но винаги "грехове, които засягат толкова много невинни и водят до драматични социални последици. Светият отец се позовава на „съвременната фобия към бедните, смятани за хора носещи несигурност, нестабилност и дезориентират ежедневните навици. Поради тази причина бедните биват отхвърляни и държани далеч. Ето защо за папата, „когато сме пред бедните не трябва да се стремим да бъдем първи в намесата, а да разпознаем смирено, че Светия дух е този, който предизвиква жестовете знак на отговора и близостта на Бог“.

„Когато се приближаваме към бедните, трябва винаги да осъзнаваме, че примата е на Бог, който отвори нашите очи и сърце за обръщането. Бедните не се нуждаят от нашия протагонизъм, а от любовта, която забравя за стореното добро. Истинските главни действащи лица са Господ и Бедните. Който им служи е средство в ръцете на Бог, за да може да се разпознае неговото присъствие и спасение“.

Господ се вслушва във вика на подтиснатите

Папа Франциск уверява, че „Господ се вслушва в бедните, в онези чието достойнство е потъпкано и, които въпреки това имат силата да издигнат погледа си нагоре, за да получат светлина и утеха; онези, които са преследвани в името на фалшивата справедливост, подтиснати от политики, недостойни за това име, и уплашени от насилието“. Оттук и призива на папата да имаме „евангелска нагласа“ към най-слабите и нуждаещи се членове от християнската общност, преди всичко пред онези форми на несигурност, като липсата на основните средства за препитание, маргинализиране и различните форми на социално поробване. „Не трябва да храним чувства на презрение и пиетизъм към бедните, а по-скоро да им отдадем почит, да им дадем предимство, защото те са реално присъствие на Исус сред нас“, предупреждава папата.

Светият отец подчертава още, че „често именно бедните са тези, които поставят в криза нашето безразличие, чедо на една визия за живота твърде иманентна и свързана с настоящето. Викът на бедният е също вик на надежда, с който изразява увереността, че е спасен. Надеждата основана на любовта на Бог, който не изоставя уповаващия се в Него“.

Ето защо, за папа Бергольо „по начина по който съумеем да дадем правилен и истински смисъл на богатството ще можем да растем в хуманността и ще бъдем способни да споделяме с другите“.

Едни към други

Накрая папа Франциск призовава да се почувстваме всички длъжници към бедните, за да може „протягайки взаимно ръцете си едни към други, да се реализира спасителната среща, която подкрепя вярата, прави ефективно милосърдието и позволява на надеждата да върви сигурна напред по пътя към Господ, който идва“.

14 Юни 2018, 14:07