Папата към лютераните: да вървим заедно с тъпрение под погледа на Бог
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана
Напредъкът, постигнат по икуменическия път и надеждите за бъдещо развитие на лютеранско-католическия диалог. Тези бяха водещите линии в словото на папа Франциск към делегацията от германската Евангелска лютеранска църква, която прие на аудиенция във Ватикана. Като християни, католици и лютерани „сме призвани преди всичко да се обичаме силно, сърдечно, едни други. Но сме призвани също да облекчим заедно болките на нуждаещите се и преследваните“, изтъкна папата позовавайки се на „икуменизма на кръвта“
Страданията на многобройните подтиснати братя по причина на вярата в Исус са също настойчив призив за постигането на едно все по-конкретно и видимо единство помежду ни.
Нарастващо общение
Папа Франциск припомни по-специално, трудностите и целите постигнати по пътя на общението:
„Благодарни на Бог можахме да констатираме, че 500 години история – понякога много болезнена – които ни видяха противници и често в конфликт, оставиха място, през последните петдесет години на едно нарастващо общение“, каза папата
Според Бергольо, „пътят на диалога позволи да съберем важни икуменически плодове“:
„Благодарение на делото на Светия Дух, на братските срещи, на важните жестове според логиката на Евангелието, а не според човешките стратегии, както и чрез официалния лютерано-католически диалог, бе възможно да се преодолеят старите предразсъдъци от двете страни“.
Да вървим с търпение под погледа на Бог
Папата почерта, че „икуменизмът все повече се превръща в една необходимост и едно желание и ще продължи да бележи нашия път“. Оттук и пожеланието на папа Франциск за едно „бъдеще насочено към пълното преодоляване на различията. Нека не забравяме да изхождаме от молитвата, защото не са човешките планове тези, които сочат пътя, а Светия Дух: единствено Той отворя пътя и озарява стъпките, които трябва да направим.
Накрая папа Франциск отбеляза, че „трябва да се продължи по пътя на диалога, но не тичешком със стремежа да постигнем поставените цели, а вървейки заедно с търпение под погледа на Бог. Нито един икуменически диалог може да напредне, ако останем неподвижни. Нека Светия Дух да слезе и да обедини онова, което все още е разделено“.