Бeta версия

Cerca

Vatican News
Папа Франциск на аудиенцията за делегация на Папската академия за живота Папа Франциск на аудиенцията за делегация на Папската академия за живота  (Vatican Media)

Франциск: биоетиката трябва да започва от живота, а не от болестта и смъртта

Биоетиката трябва да започва от убеждението за незаменимото достойнство на човека, а не от болестта и смъртта. Това изтъкна папа Франциск на аудиенцията за делегация на Папската академия за живота, която прие по повод 24-та Пленарна асамблея на папското ведомство на тема „Равни при раждането? Глобална отговорност“, която се провежда от 24 до 27 юни във Ватикана.

Бенедета Капели-Димитър Ганчев- Ватикана

„Съществува човешки живот – заченат, в процес на бременност, на едно дете, на възрастен и един вечен живот  - посочи папата. Съществува живота на едно семейство и една общност, който е призив и надежда. Както съществува крехък живот, белязан от болест, наранен, оскърбен, емаргиниран и шкартиран. Винаги е човешки живот. В биологичните лаборатории се изследва човешкия живот с инструменти, включващи физически, химически и механични аспекти. Важна и незаменима дейност, която трябва да бъде интегрирана с една по-широка и по-дълбока перспектива, която изисква внимание към човешкия живот, който нахлува на световната сцена с чудото на словото и мисълта, чувствата и духа“, посочи папата.

„Хубавото на живота е създаването на нов човек, възпитанието на неговата духовност и креативност, въвеждането  в любовта на семейството и общността, грижата за неговата крехкост и рани; както и въвеждането в живота като Божи чеда, в Исус Христос“.

Мръсната работа на смъртта

„Но когато оставяме децата в лишение, бедните на глада, преследваните на войната и изоставяме възрастните, ние вършим мръсната работа на смъртта – подчерта папа Бергольо. Мръсната работа на смъртта е плод на греха. Злото иска да ни убеди, че смъртта е края на всяко нещо, че сме дошли случайно на този свят и сме обречени на нищото. Изключвайки другия от нашия хоризонт, живота се огъва под собствената си тежест и става благо на консуматорството. Както Нарцис в античната митология, който обича само себе си и пренебрегва другите, разпространявайки един духовен вирус“:

„Осъжда ни да се превърнем в  мъже и жени-огледала, които виждат само себе си и нищо друго. Сякаш да ослепеем за живота и неговата динамика, който е дар и който иска отговорно да бъде предложен за другите“.

Биоетиката е защита на човешкото достойнство

Затова нашата задача – обясни папата - е „да премахнем съучастничеството в мръсната работа на смъртта“, да се отдалечим от „тази биоетика, която започва от болестта и смъртта, за да определи смисъла на живота и дефинира човешката стойност“:

Биоетиката, подчерта папа Франциск, „трябва да бъде подтиквана от дълбокото убеждение за неотменимото достойнство на човека, така както Бог го обича, във всяка една фаза и условия в неговото съществувание, и ориентирана в търсенето на форми на любов и грижа, които трябва да бъдат насочени към неговата уязвимост и крехкост“.

Човешкото тяло е дар Божи

Папата се спря на важната роля на човешкото тяло, „което ни поставя в пряка връзка с околната среда и другите човешки същества. Приемането на собственото тяло като дар от Бога е необходимо за приемането на целия свят като дар Божи и общ дом, докато логиката на господство над собственото тяло се превръща в логика на господство над творението“.

„Да се научим да приемаме собственото тяло, да се грижим и зачитаме неговото значение е съществено  за една истинска човешка екология. Също и оценяването на мъжествеността или женствеността на собственото тяло е необходимо, за да можем да признаем себе си при срещата с различния от нас“.

Смел морален отговор

Папата припомни „комплексния характер на основни различния в човешкия живот: между мъжа и жената, бащинството и майчинството, родствените връзки,  братството, социализирането и всички различни възрасти в живота“. Заедно с тях и „всички трудни условия и деликатни или опасни преходи, които изискват етическо познание и морална устойчивост, които трябва да се посрещнат с подходяща човешка близост и отговорност в контекста на една глобална антропология“:

„Защитата на неродения живот, например, трябва да бъде ясна и категорична, тъй като в нея е заложено човешкото достойнство, което винаги е свещено. Еднакво свещен е и живота на вече родените бедни, които се борят с мизерията, изоставянето, изключването, трафика на хора, евтаназията скрита в болните и възрастните, новите форми на робство и всяка форма на отхвърляне“.

26 Юни 2018, 12:09