Папата е обезпокоен за обстановката в Близкия изток

Адриана Мазоти – Димитър Ганчев-Ватикана

„Близкият изток е кръстопът на трудности и страдания и това крие риска да се заличи християнското присъствие на тази земя – посочи папата в импровизираното си слово извън подготвения предварително текст. Без християни, Близкият изток не би бил такъв“.

„Днес Близкия изток страда и плаче, а световните сили гледат към него с безпокойство, но не заради културата, вярата и живота на хората, а за да вземат част от него и да имат повече власт – посочи папата. Факт е, че броя на християните по тези земи, които са люлка на християнството, продължава да намалява. И много християни не искат да се завърнат по родните им места, защото страданието е голямо“.

„Близкият изток е белязан от един голям грях от който най-много страда бедното население – продължи папа Бергольо. Това е жаждата за власт, грехът на войната, който става все по-голям… Също и с помощта на все по-високото технологическо въоръжаване. А хората страдат, най-вече децата …“.

Франциск благодари на представителите на ROACO за помощта, която оказват ва населението в Близкия изток и насочи внимание към голямото наследство на тази земя, което трябва да бъде съхранено:

„Какво голямо богатство съдържат Църквите в Близкия изток с техните литургии и богословие. Трябва да съхраним тази голяма традиция и се борим за това, защото тя е сока от корените, който дава живот и на душата на Запада, посочвайки ни стойността на съзерцанието и пътя към светостта“.

Папата посочи също, че идентичността и особеното призвание на Ерусалим също трябва да бъде съхранявана и защитавана от напрежението и политическите разпри: „Свещените места, където мечтата на Бог се осъществява чрез Въплъщението, смъртта и възкресението на Исус, са извор на обновен дух и сила, който подхранва християните в Светата земя и Близкия изток в тяхното специфично призвание и мисия и източник на вяра и надежда“, подчерта папа Франциск.

„Синовете и дъщерите на Католическите църкви от източен обред могат да съхраняват своя пророчески заряд за известяване на Евангелието и в най-секуларизираните среди на нашия Запад, където пристигат като емигранти или бежанци, развивайки наследството на своите традиции – каза накрая папата. Те могат да свидетелстват пред нашите закоравели сърца, че все още си струва да се страда за Евангелието, въпреки че са малцинство или преследвани, защото Евангелието е радост и живот за хората от всички времена и епохи“.