Папата на „Ангел Господен“: да се уповаваме в мощното действие на Бог
Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана
Царството Божие е като „семенце, което расте по собствена сила или като синапено семе, което се превръща в най-голямото от всички растения“. Това посочи папа Франциск в краткото си размишление преди неделната Богородична молитва „Ангел Господен“, коментирайки неделния евангелски откъс. Светият отец изтъкна, че притчите, които Исус разказва на учениците, са послание на надежда и упование за днешния и утрешния човек.
Бог винаги спасява
Папа Франциск коментира първата притча от неделното евангелие (Мк. 4, 26-34), в която Исус оприличава Царството Божие, като човек, която хвърля семето в земята, но това семе пониква и расте от само себе си, защото „земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа.
„Чрез проповядването и действието на Исус, Царството Божие е оповестено, нахлува в света и се развива според критерии, които са човешки неразбираеми, защото е преди всичко израз на силата и добротата на Бог, а не на човешкото дело. Това ни учи да живеем като сезони на изпитание, надежда и будно очакване, моментите, в които историята изглежда противоречи на промисъла на небесния Отец, изграден от справедливост, братство и мир“.
„Вчера, както и днес, Царството Божие расте по тайнствен начин в света, изненадващо, откривайки скритата сила на малкото семе, неговата победоносна жизненост. В гънките на личните и социални истории, които понякога изглежда бележат потъването на надеждата, е необходимо да бъдем уверени в недоловимото, но мощно действие на Бог. Затова, в моментите на мрак и трудност не трябва да се сломяваме, а да останем здраво закотвени в предаността на Бог, в неговото присъствие, което винаги спасява. Запомнете това: Бог винаги спасява. Той е Спасителя“.
Логиката на непредвидимостта Божия
Царството Божие е също като синапеното семе: едно много малко семенце, но което е способно да са развие и да се превърне в „най-голямото от всички растения. „Един непредвидим и изненадващ растеж, който трябва да се научим да разбираме“, каза папата.
„Не е лесно да се влезе в логиката на непредвидимостта Божия и да я приемем в нашия живот. Но днес, Господ ни призовава към една вяра, която надхвърля нашите планове, нашите сметки, нашите предвиждания. Бог е винаги Бог на изненадите. Господ винаги ни изненадва. Това е призив да се отворим щедро за промисъла на Бог, както в личен план, така и в колективен“.
Мисията на Църквата не е успеха, а смирението и упованието
Светият отец подчерта, че „по-специално в нашите общности трябва да отдаваме повече внимание на малките и големи възможности на добро, които Господ ни предлага и да се обвържем в динамиките на любовта, приема и милосърдието към всички“. Оттук папата изтъкна онази, която определи „мисионерската идентичност на Църквата“.
„Автентичността на мисията на Църквата не се дължи на успеха или удовлетворението от резултатите, а от способността да се върви напред със смелостта на доверието и смиреното упование в Бог. Да се върви напред в изповядването на Исус и със силата на Светия Дух. Това е съзнанието, че сме малки и слаби инструменти, които в ръцете на Бог и с неговата благодат могат да вършат велики дела, правейки неговото Царство, което е справедливост, мир и радост в Светия Дух, да расте и напредва“.
„Нека Дева Мария да ни направи семпли и внимателни, за да сътрудничим с вяра и труд за развитието на Царството Божие в сърцата и в историята“, бе пожеланието на папа Бергольо.
Нова блажена на Църквата в Каракас
След молитвата „Ангел Господен“ папа Франциск поздрави венецуелския народ, припомняйки беатификацията, на 16 юни, в Каракас на майка Кармен Рендилес Мартинес, основателка на сестрите Siervas de Jesús de Venezuela:
„Тя бе предана ученичка на Господ, която през миналия век, заедно със своите посестрими, служи с любов в енориите, училищата и до най-нуждаещите се“, каза папата.
Накрая папа Франциск поздрави група аржентински вярващи, припомняйки националния празник в страната посветен на бащата, призовавайки всеки един да се моли за своя баща.