Литургия на папата в Женева: Бог е щастлив, когато се обичаме и прощаваме

Амедео Ломонако-Димитър Ганчев-Ватикана

Бог, преди всичко, е Отец и Баща – посочи папата в проповедта си. Произнасяйки само думата Отче, „ние се молим на християнски език“. „Отче Наш е формула на живота“, която разкрива нашата същността „да бъдем обичани“. Формула, която разрешава теоремата на самотата и посочва какво да правим: да обичаме нашия Отец, другите и нашите братя“. „Всеки път когато правим знака на кръста в началото на деня и преди всяка важна дейност, всеки път когато казваме „Отче наш“ ние отново се завръщаме към корените“

„Казвайки „Отче наш“, потвърждаваме, че всяко човешко същество ни принадлежи, и пред многобройното злини, които оскърбяват лика на Отца, ние, негови чеда, сме призвани да реагираме като братя, като добри пазители на нашето семейство, и положим усилия да няма безразличие  към всеки наш брат: от нероденото дете до възрастния, от непознатия на когото не можем да простим до бедния отхвърлен. Този Баща ни пита и ни заповядва да се обичаме със сърцата на деца, които се намират сред техните братя“.

Хляб

Исус е насъщният ни хляб: „ако не е храната на нашия живот, главното в дните ни и дихание ни в ежедневието ни, тогава всичко е напразно“, посочи папата. „Понякога, обаче, свеждаме Исус до една контура“. Хлябът, припомни Франциск, е храната която за съжаление липсва на многобройни наши братя и сестри. Основната храна за ежедневния живот на народите трябва да бъде достъпна за всички. Горко на онзи, който спекулира с хляба! В едно общество, в което живота е „твърде усложнен, защото се тича от сутрин до вечер, трябва да се наложи умерен избор, освободен от баласта на повърхностното“:

„Нека изберем простотата на хляба, за да намерим смелостта на мълчанието и молитвата, кваса на един истински живот – подчерта папа Бергольо. Нека изберем хората вместо материалните неща, за да разцъфтят междуличностните, а не виртуалните отношения. Нека отново заобичаме автентичния аромат на заобикалящото ни. Когато бях малък, когато паднеше хляба от масата вкъщи, ни учеха веднага да го вдигнем и целунем. Нека оценим онова, което имаме всеки ден и го съхраняваме: не употребявайте нещо, а после да го хвърлите, ценете и съхранявайте“.

Прошка

Да простиш е трудно, „но Господ смята за дар нашата прошка“, продължи папата. „Ако простите на другите греховете, вашия Отец на небето ще ви прости; но ако не прощавате на другите, тогава и вашия Отец няма да ви прости“. „Прошката обновява, извършва чудеса, което виждаме в християнската история: Петър почувства проката на Исус и става пастир на неговото стадо; Саул става Павел след прошката на Господа. Всеки от нас става ново създание, опростен от Отца, и обича братята. Само това ща дадем на света истинска новост, защото няма ново нещо по-голям от прошката, тази прошка която превръща злото в добро“.

„Нека просим от Бог благодатта да не се браним с втвърдени сърца, претендирайки винаги от другите, а направим следващата стъпка, чрез молитвата, братската среща и конкретното милосърдие. Така ще се уподобим на Отца, който обича безвъзмездно. И той ще изсипе върху нас Духа на единението“.