Папата: нека позволим на Бог на истината и надеждата да ни утеши

Ватикан Нюз

Папа Франциск предстоятелства утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, в деня в който Църквата чества празника на Дева Мария от Помпей. В началото на богослужението папата припомни, днешния световен ден на Червения Кръст.

„Днес се чества Световния ден на Червения Кръст и на Червения Полумесец. Нека се молим за хората, които работят в тези достойни институции: нека Господ благослови тяхната работа, която прави толкова мното добро“.

В проповедта папата коментира днешното Евангелие (Йоан 14, 1-6), в което Исус казва на учениците си: „Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища... Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“.

Този разговор на Исус с учениците – припомни Франциск – се провежда по време на Последната вечеря. „Исус е тъжен и всички са тъжни: Исус казва, че ще бъде предаден от един от тях, но в същото време започва да утешава своите. Господ утешава своите ученици и тук виждаме как утешава Исус. Ние утешаваме по много начини, от най-истинските, от най-непосредствените до най-официалните, като тези в съболезнотавелните телеграми... Никой не утешава, това е само преструване, една утеха с формалност. Но как утешава Господ? Много е важно да го знаем, защото също ние, когато в живота трябва да преминем през моменти на тъга, трябва да се научим да възприемаме каква е истинската утеха на Господ“.

„В този Евангелски откъс – отбеляза папата – виждаме, че Господ утешава винаги в близостта, с истината и в надеждата“. Три са основните черти на утехата на Господ. „Близост и никога отдалеченост“. Папата припомни „онези хубави думи на Господ, който казва: „Тук съм с вас“. Много пъти – каза папата – Господ е присъстващ в тишина, мълчешком, но ние знаем, че Той е тук. Тази близост е стилът на Бог, също във въплъщението застана близо до нас. Господ утешава в близостта. Не използва празни думи, дори, предпочита тишината, мълчанието. Това е силата на близостта, на присъствието: говори малко, но е близо“.

Втората черта на начина, по който утешава Исус е истината: Исус е истинен. Той не казва формални неща, които са лъжи: „Не, не се притеснявай, всичко ще отмине, нищо няма да се случи, ще премине, нещата ще отминат…“ Не. Той казва истината. Не крие истината. Защото в този пасаж той самият казва: „Аз съм истината“. И истината е: „Аз си тръгвам“, тоест: „Ще умра“. Ние сме изправени пред смъртта. Това е истината. И Той го казва с простота и също го казва с кротост, без да наранява: изправени сме пред смъртта. Не крие истината

Третата черта на утехата на Исус е надеждата. Исус казва: „Да, това е лош момент. Но нека не се смущава сърцето ви: имайте вяра в мен, защото в дома на моя Отец има много жилища. Отивам да ви приготвя място“. Той е първия, който отива и отваря вратите на това жилище, където иска да ни отведе. „Ще дойда отново, ще ви взема със себе си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“.

„Господ – каза папата – се връща всеки път, когато някой от нас е оставя този свят. „Ще дойда да ви взема“: това е надеждата. Той ще дойде и ще ни вземе за ръка и ще ни отведе. Не казва: „Не, няма да страдате: това е нищо. Не. Казва истината: „Аз съм близо до вас, тази е истината: това е лош момент, опасен, смъртен. Но нека не се смущава вашето сърце, останете в мир, онзи, мир, който е основата на всяка утеха, защото Аз ще дойда и за ръка ще ви отведа там, където съм Аз“.

„Не е лесно – каза папата – да позволим на Господ да ни утеши. Много пъти, в лошите моменти, ние се ядосваме с Господ и не Му позволяваме да дойде и да ни говори, с нежност, с близостат си, с кротостта, с истината и надеждата. Нека поискаме благодатта – е молитвата на папата в края на проповедта – да се научим да бъдем утешавани от Господ. Утехата на Господ е истинска, не заблуждава. Не е упойка, не. Утехата на Господ е близост, тя е истинска и ни отваря вратите на надеждата“.