Папа Франциск: без красотата не може да се разбере Евангелието
Ватикан Нюз
„Вчера получих писмо от група хора на изкуството, които ми благодарят за молитвата, която отправихме преди няколко дни за тях. Бих искал да изпрося от Бог да ги блогаслови, защото хората на изкуството ни помагат да разберем какво е красотата, а без красотата, без хубавото, не можем да разберем Евангелието. Нека отново се молим за хората на изкуството“. Това бе молитвеното намерение, което папа Фрнациск отправи в началото на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.
В проповедта си папата коментира откъсът от Деянията на Апостолите (13, 13-25), в който Павел, пристигнал от Антиохия в Писидия, обяснява в синагогата историята на израилявия народ, възвестявайки, че Исус е очаквания Спасител.
Когато Павел обяснява отново доктрината, за да възвести Исус – каза папата – говори за историята на спасението: „Какво има преди Исус? Има една история. Една история на благодат, история на избор, историята на едно обещание“. Господ избра Аврам и вървя заедно със своя народ. „Затова, когато Павел е помолен да обясни причините за вярата в Исус Христос, не започва от Исус Христос, а от историята. Християнството, да, е една доктрина, но не само. Не е само нещата, в които вярваме, а е една история, която е обещанието на Бог, завета на Бог, факта, че сме избрани от Бог. Християнството не е само една „етика“: то има морални принципи, но не сме християни единствено чрез етичното виждане. То е нещо повече. Християнството не е елитна група от хора, избрани заради истината. Не, християнството не е това: християнството е принадлежност към един народ, към един избран безвъзмездно от Бог народ. Ако не осъзнаем тази принадлежност към един народ, ще бъдем християни идеолози, с една нищожна доктрина, твърдяща истината, с една етика, с един морал или ще се смятаме „за елит, за част от една избрана от Бог група, а всички останали ще отидат в ада или ако се спасят, ще бъде заради милосърдието на Бог, но въпреки това са отхвърлени. Ако не осъзнаваме принадлежността към един народ не сме истински християни“, каза папата.
Затова Павел – подчерта папата – обяснява Исус, изхождайки от принадлежността към един народ: „Много пъти изпадаме в пристрастеност, било то догматична, морална или елитарна. Чувството за елитарност е това, което ни причинява най-много зло и губим онова чувство за принадлежност към светия предан Божи народ, който Бог избра в Авраам и обеща Исус, „голямото обещание“, и го накара да върви с надежда. Трябва да предаваме историята на нашето спасение, паметта на един народ. В тази история на Божия народ, до идването на Исус Христос, е имало много светци, грешници и много обикновени хора, добри, с добродетели и грехове, но всички. Това е „огромното множество народ“, който следва Исус, който притежава чувството за принадлежност към един народ. Самозваният християнин, който няма това чувство не е истински християнин, защото се чувства оправдан без народ“.
Ето защо, според папа Франциск, „най-опасното отклонение за християните, днес и винаги, е несъмнено липсата на паметта за принадлежността към един народ. Когато липсва това – каза папата – се появяват догматизмите, морализмите, елитарните движения. Липсва народа. Един винаги греховен народ, всички ние сме грешници, но който по принцип не греши, който притежава чувството, че е избран народ“.
Оттук и призива на папа Франциск в края на проповедта да поискаме от Господ това съзнание на народ, което Дева Мария възпя в своето „Величае душата ми“ и Захария в своя „Благословен Бог“: съзнанието на народ: ние сме свет и предан Божи народ, който в своята цялост притежава чувството на вярата и е непогрешен в този начин на вярване“.
