Франциск: Йоан Павел ІІ, човек на молитва, близост и милосърдие

Ватикан Нюз

В сто годишнината от рождението на свети Йоан Павел ІІ (18 май 1920), папа Франциск предстоятелства светата литургия в параклиса на Базиликата „Свети Петър“, където се намира гроба на папа Войтила. С папата съслужиха кардинал Анджело Комастри, генерален викарий на папата за Града-държава Ватикана и архиерей на ватиканската базилика, полския кардинал Конрад Краевски, отговарящ за Службата за милостиня на папата, и монсиньор Пиеро Марини, който 18 години бе главен церемониалмайстор по време на понтификата на Йоан Павел ІІ и полският архиепископ Ян Ромео Павловски, ръководител на третата Секция на Ватиканския държавен секретариат, който отговаря за дипломатическия персонал на Светия Престол.

Тази бе и последната от утринните литургии на папа Франциск, излъчвани на живо онлайн от 9 март, вследствие на преустановяването на литургиите с участието на народа, заради пандемията от коронавирус. С възобновяването на литургиите с участието на народа в Италия и други страни по света, се преустановява от утре, 19 май, прякото излъчване на литургията от 7.00 ч. от параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. Папата пожела Божия народ да може да се завърне към фамилярността на общението с Господ в тайнствата, спазвайки винаги – както каза на неделната молитва „Царице Небесна“ – установените разпоредби за здравето на всички. Базиликата „Свети Петър“ бе санирана на 15 май.

В проповедта си папа Бергольо припомни, цитирайки отпевния Псалм (149), че „Господ обича своя народ“, а народа на Израил, когато Господ заради тази любов изпращаше един пророк, един Божи човек, казваше: „Господ посети своя народ, защото го обича“. И това казваше народа, който следваше Исус, виждайки нещата, които вършеше: „Господ посети своя народ“. „И днес – отбеляза папата – и ние тук можем да кажем: преди сто години Господ посети своя народ, изпрати един човек, подготви го, за да бъде епископ и да води Църквата. Господ обича своя народ, Господ посети своя народ, изпрати един пастир“.

Франциск посочи трите черти на добрия пастир, които бяха присъщи на свети Йоан Павел ІІ: „Молитвата, близостта до народа и любовта към справедливостта. Свети Йоан Павел ІІ бе Божи човек, защото се молеше и се молеше много, въпреки многото работа, която имаше във воденето на Църкават. Той знаеше добре, че първото задължение на епископа е да се моли и той го знаеше и го правеше. Модел на епископ, който се моли, първото задължение. Той ни научи, че когато един епископ прави изпит на съвестта си вечер, трябва да се запита: колко часа се молих днес? Човек на молитвата“.

„Втората черта е човек на близостта. Той не бе човек, откъснат от хората, дори отиваше при народа, обикаляйки целия свят, срещайки своя народ, търсейки своя народ, заставайки близо до него. Близостта е една от чертите на Бог със своя народ, която става още по-тясна с Исус, по-силна с Исус. Един пастир е близо до народа, в противен случай не е пастир, а йерарх, администратор, вероятно добър, но не пастир. Близост до народа. И свети Йоан Павел ІІ ни даде пример за тази близост: близост до големите и малките, до близките и далечните, винаги близо, заставаше винаги близо до хората“.

„Третата характерна черта е любовта за справедливостта. Но за пълната справедливост! Бе човек, който искаше справедливостта, социалната справедливост, справедливостта на народите, справедливостта, която премахва войните. Но пълната справедливост! Затова, свети Йоан Павел ІІ бе човек на милосърдието, защото справедливостта и милосърдието вървят заедно, не могат да се разделят, те са заедно: справедливостта е справедливост, милосърдието е милосърдие, но не могат една без друга. И говорейки за човек на справедливостта и милосърдието, си мислим за всичко което направи Йоан Павел ІІ, за да могат хората да разберат милосърдието на Бог. Мислим си как той разпространи набожността на света Фаустина, чийто литургичен празник сега е разпространен в цялата Църква. Той почувства, че справедливостта на Бог има лика на милосърдието, това поведение на милосърдие. И това е дара, който ни остави: справедливост-милосърдие и справедливо милосърдие“.

„Нека днес се молим на него, за да ни даде на всички нас, особено на пастирите на Църквата, благодатта на молитвата, благодатта на близостта и благодатта на справедливотото милосърдие и милосърдната справедливост.

В края на литургията, Франциск отправи молитви към Бог да разпали в нас „пламъка на милосърдието, който непрестанно подхранваше живота на свети Йоан Павел ІІ и го подтикна, да се консумира за Църквата“.