Търси

Vatican News
Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана 

Папата се моли в трудностите да открием общението

Обръщането е преданост, „онази човешка нагласа, която не се среща често в живота на хората, в нашия живот. Винаги има илюзии, които привличат вниманието и много пъти ние искаме да тръгнем след тези илюзии. Трябва да сме предани в добри и лоши времена“.

Ватикан Нюз

„Нека настоящите трудности да ни помогнат да открием общението между нас, единството, което винаги и по-голямо от всяко разделение“. Това бе молитвеното намерение, с което папа Франциск започна утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. В проповедта си папата коментира първото литургично четиво от Деянията на Апостолите (2, 36-41), в което Петър призовава юдеите към обръщане, което е преданост в добри и лоши времена, дори и в несигуронстта.

„Проповедта на Петър, в деня на Петдесятница – каза папата – пробожда сърцето на хората: „Онзи, който вие разпнахте, възкръсна“. При тези думи, присъстващите почувстаха сякаш сърцето им бе прободено и казаха на Петър и на останалите апостоли: „Какво трябва да сторим?“. И Петър е много ясен: „Обърнете се. Променете живота си. Вие получихте Божието обещание и се отдалечихте от Закона Божий, от много неща и се приближихте до идолите... обърнете се. Върнете се към предаността“. Обръщането – каза папата – означава отново да бъдеш предан. Предаността е онази човешка нагласа, която не се среща често в живота на хората, в нашия живот. Винаги има илюзии, които привличат вниманието и много пъти искаме да ги следваме. Трябва да сме предани в добри и лоши времена“.

„Има един откъс от втората книга Паралепоменон, който ме впечатлява силно и по-специално в началото на ХІІ глава. „Когато царството на Ровоама се утвърди- се казва там - и той стана силен, остави закона Господен, а заедно с него и цял Израил“. Това ни казва Библията. Това е един исторически факт, но е също всеобщ факт. Много пъти, когато се чувстваме сигурни започваме да си изграждаме нашите проекти и постепенно се отдалечаваме от Господ, не оставаме предани. И моята сигурност вече не е тази, която ми дава Господ. Тя се превръща в идол. Това се случва с Ровоам и народа на Израил. Някой може да възрази и да каже: „Отче, аз не коленича пред идолите“. Не, може би не коленичиш, но ги търсиш и много пъти в твоето сърце им се прекланяш. Личната сигурност, отваря врата за идолите“.

„Но дали е лошо нещо личната сигурност? Не, тя е благодат. Да съм сигурен, но да съм сигурен също, че Господ е с мен. Но когато има сигурност и нейният център съм аз, тогава се отдалечавам от Господ, както цар Ровоам, изневерявам. Толкова е трудно да се опази предаността. Цялата история на Израил, и след това цялата история на Църквата е пълна с изневери. Пълна с егоизми, с личната сигурност, които карат Божия народ да се отдалечи от Господ, да загуби предаността, благодатта на предаността. дори и сред нас, сред хората, предаността не е евтина добродетел. Единият не е верен на другия, на другия ... "обърнете се, върнете се в предаността към Господ“.

„В Евангелието можем да видим иконата на предаността: онази предана жена, която не бе забравила никога онова, що Господ направи за нея. Бе там, предана, пред невъзможното, пред трагедията, една преданост, която я подтиква да мисли също, че е способна да носи тялото... една слаба, но предана жена. Иконата на предаността на Мария Магдалина, апостолка на апостолите“.

„Нека поискаме днес от Господ – завърши папата – благодатта на предаността, да благодарим, когато Той ни дава сигурност, но никога да не мислим, че това е моята сигурност, и винаги да гледаме отвъд сигурността; благодатта да бъдем предани и пред гробовете, пред рухването на многобройните илюзии. Предаността, която остава винаги, но не е лесно да се опази. Нека Господ да я опази“

14 Април 2020, 09:39
Прочети всичко >