Папата: нека се молим за страдащите от несправедливи присъди
Ватикан Нюз
„През тези дни на Великите пости видяхме гоненията, понесени от Исус и как законниците се ожесточиха срещу Него: Той бе осъден с ожесточение, въпреки че бе невинен. Бих искал да се моля днес за всички хора, страдащи заради една несправедлива присъда“. Това бе молитвеното намерение, предложено от папа Франциск в началото на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта във Ватикана.
В проповедта си папата коментира днешните литургични четива от книгата на пророк Исайя (49, 1-6) и Евангелието според Йоан (13, 21-33.36-38), което говори за предателсството на Юда и отричането на Петър.
Пророчеството на Исайя, което чухме е пророчество за Месията, за Изкупителя, но също пророчество за народа на Израил, за Божия народ: можем да кажем, че може да бъде пророчество за всеки един от нас. Това пророчество подчертава, че Господ избра своя слуга още от майчината утроба: казва го два пъти. Още от самото начало слугата е бил избран, от рождението или преди рождението. Божият народ бе избран преди раждането: всеки един от нас. Никой от нас – каза папата в проповедта си – е дошъл случайно в света, всеки има една съдба, една свободна съдба, съдбата на един избор: аз се раждам със съдбата да бъда чедо Божие, слуга Божий, с задачата да служа, да изграждам, да насърчавам и това още от майчината утроба. Исус служи до смъртта си: това изглеждаше едно поражение в начина на служението, но подчертава начина, по който трябва служим в нашия живот: да служим, означава да се даряваме на другите, да служим, а не да извлечем за всеки един от нас някаква полза, която е ненужна“.
„Когато Божият народ – прибави папата – се отдалечава от нагласата да служи е отстъпник, който се отдалечава от призванието, което Бог е дал и когато всеки от нас се отдалечава от това призвание да служи, той се отдалечава от любовта към Бог. Изгражда живота си върху друга любов, много пъти идолопоклонна“.
„Всеки един от нас – завърши папата – може да падне и е падал много пъти.. само Дева Мария и Исус никога не са падали. Всички останали, ние всички сме грешници, но това, което е важно е поведението пред Бог, който ме избра, който ме помаза като слуга; поведението на грешника, който е способен да поиска прошка като Петър, който когато петелът запя три пъти, се покайва и ридае за своето отричане: този е пътя на слугата. Нека днес си мислим за Исус, слугата, верен в служението. Неговото призвание бе да служи до смъртта, и то до смъртта на Кръста. Нека си мислим за всеки от нас, част от Божия народ: ние сме слуги, нашето призвание е да служим, а не да се възползваме от мястото в Църквата. Да служим. Винаги бдителни. Нека изпросим благодатта – завърши папата – да постоянстваме в служението: понякога с подхлъзвания, с падания, но благодатта поне да плачем, както плачеше Петър“.
