Коронавирус, папата: нека свещениците носят Евхаристията на болните

Ватикан Нюз

Нека се молим на Господ за нашите свещеници, за да намерят смелостта да излезнат и да отидат при болните, носейки силата на Словото Божие и Евхаристията и придружвайки здравните работници и доброволците в тяхната работа и усилия“. На втората литургия отслужена в параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, „без гости“ заради коронавируса, папата отново припомни, че литургията е за всички, които страдат от тази болест, за онзи, който се грижи за болните, прибавяйки към тази група и свещениците.

Вдъхновение за проповедта си папата почерпи от днешния Евангелския откъс, според Евангелист Матей (23, 1-12), в който фарисеите от храма лицемерно показват своето превъзходство пред хората, наричайки себе си учители, но отхвърляйки да се държат последователно. Предлагаме ви текста на папската проповед:

„Вчера, Словото Божие ни учеше да признаваме нашите грехове и да ги изповядваме, но не само с разума, а и със сърцето, с дух на срам; срамът, като най-благородното поведение пред Бог за нашите грехове. Днес, Господ призовава всички нас, грешници, да диалогираме с Него, защото грехът ни затваря в нас самите, кара ни да се укриваме или да укриваме нашата истина, вътре в нас. Това е, което се случва с Адам и Ева: след грехът, те се скриха, защото се срамуваха: бяха голи. А грешникът, когато чувства срама, след това е изкушен да се скрие. Но Господ призовава: „Ела, нека дискутираме – казва Господ – нека говорим за твоя грях, нека говорим за твоята ситуация. Не се страхувай. Не...“. И продължава : „Дори вашите грехове да са алено червени, ще станат бели като снега. Ако са пурурно червени, ще станат бели като вълната. Елате, защото аз мога да променя всичко – ни казва Господ – не страхувайте да дойдете и да говорите, бъдете смели дори и във вашата нищета“.

Спомням си за онзи светец, който се покайваше постоянно, молеше се много. Винаги се стремеше да даде на Господ всичко онова, което Господ искаше от него. Но Господ не бе доволен. И един ден той се разневява малко с Господ, защото този светец имаше нелесен характер. И казва на Господ: „Господи, не те разбирам. Давам ти всичко, всичко, а ти винаги си като недовелен, сякаш липсва нещо. Какво липсва?“. А Господ му отговаря: „Кажи ми твоите грехове: това е, което липсва“. Да намерим смелостта да отидем, с нашите мизерии, да говорим с Господ: „Елате! Нека дискутираме! Не се страхувайте. Дори вашите грехове да са алено червени, ще станат бели като снега. Ако са пурурно червени, ще станат бели като вълната.

Този е призива на Господ. Но винаги има измама: вместо да отидем да говорим с Господ, се преструваме, че не сме грешници. Това е, за което Господ порицава законниците. Тези хора вършат всичко, „за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си; обичат първите места по гощавките и предни седалища в синагогите, и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!“. Показност, суета. Да покрием истината в нашето сърце със суетата. Суетата не може никога да се изцели! Тя е като отрова, разболява сърцето ти, закоравява сърцето ти, които ти казва: „Не, не отивай при Господ, не отивай. Остани такъв, какъвто си“.

Суетата е именно мястото, за да се затворим за повика на Господ. Докато, призива на Господ е като този на един баща, на един брат: „Елате! Нека си поговорим. Накрая аз съм в състояние да променя твоя живот от червен в бял“.

Нека това Слово Божие ни насърчи; нека нашата молитва, да бъде истинска молитва: за нашата реалност, за нашите грехове, за нашите мизерии. Нека говорим с Господ. Той знае, Той  знае какво сме. Ние го знаем, но суетата ни приканва винаги да прикриваме. Нека Господ ни помогне“.