Папа Франциск поднесе утринната литугия за болните от коронавирус

Ватикан Нюз

Единени около папата в този труден момент, за да бъдем по-единени с Христос, по-единени между нас. На неделната молитва „Ангел Господен“ папа Франциск призова вярващите „да живеят този труден момент със силата на вярата, с увереността на надеждата и пламъка на милосърдието, търсейки евангелски смисъл дори и в този момент на изпитание и болка“. Така тази сутрин папа Франциск отслужи светата литургия от религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, заставайки близо духовно до всички страдащи:

„През тези дни, поднасям литургията за болните от тази коронавирусна епидемия, за лекарите, медицинските сестри и фелдшери, за доброволците, които помагат много, за близките, за възрастните, които са в старческите домове, за затворниците в затворите. Нека молим тази седмица тази силна молитва към Господ: „Спаси ме, о Господи, и дари ми твоето милосърдие. Моите нозе са по правилният път. В асамблеята ще благославям Господ“.

Думите на папата на утринната литургия

В проповедта си папа Франциск коментира първото литургично четиво от книгата на пророк Даниил (9, 4-10), припомняйки необходимостта да се признаем за грешници. Предлагаме ви текста на папската проповед на днешната литургия:

„Първото четиво от пророк Даниил е своеобразна изповед на греховете. Народът признава, че е съгрешил... „Господи ти остана верен, но ние съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действувахме нечестиво, упорствувахме и отстъпихме от Твоите заповеди и от Твоите наредби и не слушахме Твоите раби, пророците, които от Твое име говориха на царете ни и велможите ни, на бащите ни и на целия народ на страната“.

Това е изповед на греховете, признаване, че сме съгрешили. Когато ние се подготвяме за Тайнството на помирението, трябва направим онова, което се нарича „изпит на съвестта“ и да видим какво сме направили през Бог: съгреших. Да признаем греха. Но това признаване на греховете не може да бъде само списък от „интелектуални грехове“, да кажем „съгреших“, после да го кажем на свещеника и той да ни прости. Не е необходимо, не е правилно да се прави това, защото би било същото, като да си направя списък на нещата, които трябва да върша или трябва да имам или съм направил погрешно, но това остава в главата. Истинската изповед на греховете трябва да остане в сърцето. Да отидем да се изповядаме не е само да изредим списъка с „направих това, това, и това...“, и след това да си тръгнем, защото сме простени. Не, не е това. Необходима е една спътка в повече, която е изповядването на нашите пропуски, мизерии, но от сърцето; т.е., този списък с лошите неща, които съм направил, трябва да слезне до сърцето. Това прави Даниил, пророкът. „У Тебе, Господи, има правда, а у нас - срам на лицата“.

Когато признавам, че съм съгрешил, че не се молих добре и това го чувствам в сърцето, изпитвам това чувство на срам: „Срамувам се, че направих това. Моля те засрамен за прошка“. А срамът за нашите грехове е благодат, която трябва да просим: „Господи, нека се срамувам“. Човек, който е загубил чувството за срам, губи моралния авторитет, губи уважението на другите. Един безсрамник. Същото се случва с народа пред Бог: на нас срама, на Теб правдата. Срама на лицето, като днес. „Господи – продължава Даниил - у нас на лицата има срам, у Царете ни, у князете ни и у бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе. А у Господа, нашия Бог, има милосърдие и прощение“.

Когато ние имаме не само спомен, а памет за греховете, които сме направили, но също чувството за срам, това докосва сърцето на Бог и Той отговаря с милосърдие. Пътят, за да тръгнем към милосърдието на Бог, означава да се срамуваме за лошите неща, за скверните неща, които сме направили. Така, когато отида да се изповядам ще изброня не само списъка с греховете, но също чувствата на обърканост, на срам за това, което съм направил на един толкова добър, милосърден и праведен Бог.

Нека днес поискаме благодатта на срама: да се срамуваме за нашите грехове. Нека Господ дари на всички тази благодат.