Литургия в Санта Марта: папата се моли за затворниците в този труден период

Ватикан Нюз

Трета литургия, предстоятелствана от папа Франциск и излъчена на живо онлайн от параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ във Във Ватикана. В началото на литургията, папата отново отправи молитви за болните от коронавирус, като отправи специални думи за затворниците.

 „Нека продължим да се молим за болните от тази епидемия. А днес, по специален начин бих искал да се моля за затворниците, за нашите братя и сестри, задържани в затворите. Също те стрдат и трябва да бъдем близо до тях с молитвата, та Господ да им помогне, да ги утеши в този труден момент“.

След това папата прочете входния антифон за литургията:

„Не изоставяй, Господи, Боже мой, не стой далеч от мен; ела ми на помощ, Господи, мое спасение“ (Пс. 37, 22-23).

В проповедта, коментирайки литургичните четива за деня, папа Франциск се спря на Страданието на Исус като подчерта, че именно дявола е този, който унищожава с присъщия си стил: гнева. Чрез съблъзанта сатаната иска да отдалечи от Кръста, предлагайки светския дух, властта, суетата, но също гнева. Папата припомни многобройните преследвани християни и цитира също Азия Биби. Предлагаме ви текста на папската проповед:

Първото литургично четиво, от книгата на пророк Йеремия, е наистина едно пророчество за Страданието Господне. Какво казват враговете на пророка? „Елате, нека го възпрепятстваме, когато говори; нека не обръщаме внимание на всички негови думи“. Нека му поставим препятствия. Не казват: „Нека го победим, да го премахнем“: не. Да направим труден живота му, да го измъчваме. Това е страданието на пророка, но също пророчество за Исус.

Сам Исус в Евангелието говори за това: „ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт; и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат“. Това не е само една смъртна присъда: тук има нещо повече. Тук има унижение, гняв. А когато има гняв при преследването на един християнин, на един човек, там е дявола. Дявола действа по два начина: чрез съблазанта, с обещанията на света, както направи с Исус в пустинята: опита се да го съблазни и чрез съблазанта да го накара да промени промисъла за изкуплението. Но ако това не проработи, чрез гнева, яростта. Дявола не ползва заобиколки, неговото високомерие е толкова голямо, че се опитва да унищожи, наслаждавайки се на разрухата с яростта.

Нека само си помислим за пресладванията на много светци, на много християни, които не само ги убиват, но ги карат да страдат и търсят всички начини, за да ги унижат до край. Не бъркайте едно обикновено политическо, социално и религиозно преследване с яростта на дявола. Дяволът се разгневява, за да разруши. Нека си припомним какво казва книгата „Откровение“: дявола иска да погълне младенеца на жената, която ражда.

Двамата разбойници, които бяха разпнати с Исус, бяха осъдени, разпнати и ги оставиха да умрат на спокойствие. Никой не ги хулеше: никой не се интерисуваше от тях. Хулите бяха само за Исус, срещу Исус. Сам Исус казва на апостолите, че ще бъде осъден на смърт, осмиван, бичуван, разпнат... подиграват се с Него. И начинът да се измъкнем от яростта на дявола, от това унищожение, е светският дух, онова, което майката иска за децата, синовете Заведееви. Исус говори за унижение, което е неговата съдба, а там ву искат показност, власт. Суетата, светския дух е пътя, който дявола предлага, за да се отдалечим от Кръста Христов. Личната реализация, кариеризма, светския успех: всички те са не християнски пътища, всички те са пътища, за да се прикриие Кръста на Исус.

Нека Господ ни даде благодатта да умеем да разпознаваме кога ни се явява духа, който иска да ни разруши с гнева, и кога този същия дух иска да ни утеши със светската показност, със суетата. Но нека не забравяме: когато има гняв, има омраза, отмъщението на победения дявол. И така до днес, в Църквата. Нека само си мислим за многото християни, които са жестоко преследвани. В тези дни, вестниците говореха за Азия Биби: девет години в затвора, страдайки. Това е гнева на дявола.

Нека Господ ни даде благодатта да разпознаваме пътя на Господ, който е Кръста, от пътя на света, който е суета, показност, гримиране.