Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана Папа Франциск на утринната литургия във Ватикана  (ANSA)

Папата се моли да победим страха в това трудно време

На утринната литургия във Ватикана папа Франциск издигна своята молитва за самотните възрастни, за нямащите постоянна работа и за всички, които изпълняват една социална дейност и могат да бъдат засегнати от коронавируса. В проповедта си папата прикани да открием кои са нашите идоли, идолите на сърцето, често скрити. Идолопоклонството – каза папата – често води до загубата на даровете Господни.

Ватикан Нюз

На утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, Франциск отправи молитва, та Господ да ни помогне да победим страха в това време, белязано от пандемията на Covid-19.

„През тези дни на голямо страдание, се усеща много страх. Стрхът на възрастните, които са сами, в старческите домове или в болниците или в техните домове, и не знаят какво може да се случи. Страхът на работниците без постоянна работа, които си мислят как да осигурят прехраната на своите деца. Страхът на многобройните социални работници, които в този момент помагат на обществото да върви напред и могат да бъдат заразени. Също страхът – страховете – на всеки един от нас: всеки знае, какъв е неговия страх. Нека се молим на Господ да ни помогне да имаме вяра, да бъдем толерантни и да победим страховете си“.

В проповедта, коментирайки първото литургично четиво от старозаветната книга Изход (32, 7-14), което разказва за златния телец, Франциск се спря на идолите на сърцето, идоли често скрити по хитър начин от нас, подчертавайки, че идолопоклонството ни кара да загубим всичко, дори самите дарове Господни. Идолопоклонството отвежда до една погрешна религиозност. Затова папата призова да изпитаме съвестта си и да открием нашите скрити идоли. Предлагаме текста на папската проповед.

„Първото четиво ни разказва за „бунта“ на народа. Мойсей го няма, отиде на Планината, за да получи Закона: Бог го даде на него, написан на камък. Но народът се отегчи и се събира около Арон, казвайки: „Не знаем какво стана с Мойсей, къде отиде, и ние сме без водач. Направи ни един бог, който да върви пред нас“. Арон, който след това ще бъде Божий свещеник, в онзи момент става свещеник на идолите и казва: „Дайте ми всичкото си злато и сребро“ и народът му го дава и той му направи един златен телец.

В Псалма, предложен от литургията, чухме плача на Бог: Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева“ (Пс. 105). И тук, в този момент, започва четивото: И рече Господ на Моисй: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати; скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!“. Това е едно истинско вероотстъпничество!

От живия Бог към идолопоклонството. Нямаше търпетие за изчака завръщането на Мойсей: искаше новости, искаше нещо, един литургичен спектакъл, нещо...

Тук искам да изтъкна някои неща. Преди всичко, онази идолопоклонна носталгия на народа: в този случай си мислеше за египетските идоли, носталгията да се завърне към идолите, да се върне към лошото, не умее да чака живия Бог. Тази носталгия е една болест, която е също наша. Тръгва се с ентусиазма, че си свободен, но след това започват оплакванията: „Да, това е труден момент, пустинята, жаждата, искам вода, искам месо... в Египет ядяхме хубави неща, а тук няма нищо...“. Идолопоклонството винаги е селективно. Кара те да си мислиш за хубавите неща, които ти дава, и не ти показва лошите. В този случай, те си мислеха каква бе трапезата в Египет, с онези хубави ястия, които им харесваха много, но забравиха, че това бе трапеза на робството. Идолопоклонството е селективно.

Но има и нещо друго: идолопоклонството те кара да загубиш всичко. Арон, за да направи златния телец, иска от народа всичкото злато и сребро: но това бе златото и среброто, което му бе дал Господ, когато му каза: „Поискайте от египтяните злато в заем“. Това бе дар Господен, и с дара Господен те си изграждат идол. А това е много лошо. Този механизъм се случва и с нас: когато имаме нагласата към идолопоклонството, когато сме привързани към нещата, които ни отдалечават от Бог, защото си изграждаме един друг бог и го правим с даровете, които Господ ни е дал. С интелигентността, с волята, с любовта, със сърцето... това са дарове присъщи на Господ, които ние използваме, за да си създаваме идоли.

Някой от вас може да каже: „Аз у дома нямам идоли. Имам Разпятието, иконата на Дева Мария, които не са идоли..“. – Не, не: в твоето сърце. И въпросът, който днес трябва да си зададем е: кой е идола в твоето сърце, в моето сърце. Онази скрита вратичка, където се чувствам добре, която ме отдалечева от живия Бог. С идолопоклонството имаме една хитра нагласа: умеем да укриваме идолите, както направи Рахил, когато избяга от своя баща и ги скри в седлото на камилата и в дрехите си. Също и ние в нашето сърце имаме скрити идоли.

Въпросът, който искам да задам днес е: какъв е моя идол? Онзи мой идол на суетата... идолопоклонството може да стигне дори до набожност, защото народа на Израил не искаше златен телец за циркови спектакли: не. Искаше да му се прекланя: „Преклони се пред него“. Идолопоклонството те води до една погрешна набожност, дори, много пъти до суетата, която е идолопоклонство, която те кара да промениш честването на едно тайнство в светски празник. Например нека само си посмилим за брака. Не знаеш дали е тайнство, където младоженците се даряват един друг и се обичат пред Бог и обещават да бъдат верни пред Бог и получават благодатта от Бог, или е една модна изложба, как е облечен този и другия и т.н... суета. Това е идолопоклонство. А идолопоклонството не се спира, върви винаги напред.

Днес въпросът, който бих искал да задам на всички нас, на всички е: кои са моите идоли? Всеки един има своите. Кои са моите идоли? Къде ги укривам? Нека Господ не ни открие, в края на живота, и да каже на всеки един от нас: „Ти си покварен. Ти се отдалечи от живота, който ти показах. Преклони се пред идолите“.

Нека поискаме от Господ благодатта да разпознаем нашите идоли. И ако не можем да ги премахнем, поне да ги държим в един ъгъл...

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие и Евхаристийнта благословия, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва.

Исусе мой, вярвам, че Ти реално присъстваш в Пресветото Тайнство на олтара. Обичам те над всяко нещо и Те желая в моята душа. Тъй като сега не мога да Те получа чрез тайнството, ела поне духовно в моето сърце. И понеже вече дойде, Те прегръщам и се единявам целия с Теб. Не позволявай никога да се отделя от Теб.

26 Март 2020, 14:45
Прочети всичко >