Литургия в Санта Марта: папата се моли за мира в семействата в този труден момент

Ватикан Нюз

В шестата утринна литургия, излъчена на живо онлайн от параклиса на религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, папа Франциск продължи да се моли за болните от COVID-19, като днес издигна специална молитва за семействата, особено онези, които имат хора с увреждания.

„Нека продължим да се молим за болните хора от тази пандемия. Днес бих искал да призова към специална молитва за семействата, които от един ден на друг се озоваха затворени у дома си с децата си, заради преустановяване на учебните занимания от съображения за сигурност и трябва да се справят с една трудна ситуация, с мир, но също с радост. По-специално си мисля за семействата, които имат хора с увреждания. Дневните приемни центрове за хора с увреждания са затворени и този човек трябва да остане при семейството си. Нека се молим за семействата, та да не губят мира в този момент и да успеят да пребъдват в семейството със сила и радост“.

В проповедта си папа Франциск коментира Евангелският откъс за „блудния син и милосърдния баща“, предложен от днешната литургия (Лк. 15, 1-3.11-32). Предлагаме ви текста на папската проповед.

„Чували сме много пъти този Евангелски откъс. Исус разказва тази притча в един специален контекст: „Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.  А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях“. Но Исус им отговори с тази притча“. Какво казват? Хората, грешниците се доближават тихо, не казват нищо, но тяхното присъствие казва много неща, искаха да слушат. Законниците какво казват? Критикуват. „Роптаеха“, казва Евангелието, опитвайки се да заличат авторитета, който Исус имаше сред хората. Това е голямото обвинение: „Яде с грешниците, Той е нечист“.

Но притчата е своеобразно обяснение на този проблем, на тази драма. Какво чувства народа? Хората се чувстват нуждата от спасение. Хората не знаят да разграничават добре, интелектуално: „Имам нужда да намеря моя Господ, който да ме изпълни“. Хората се нуждаят от водач, от пастир. Затова те се приближават до Исус, защото виждат в Него един пастир, защото се нуждаят от помощ, за да вървят по пътя на живота. Чувства тази нужда. Останалите, законниците, чувстват задоволеност: „Ние сме учили в университета, завършихме докторат, не, два доктората. Знам много добре всичко, знам, какво казва закона; дори, познавам всички пояснения, всички случаи, всички казуистични поведения“. Така се чувстват достатъчни и презират хората, презират грешниците: презрение към грешниците. Какво казват в притчата? Синът казва на бащата: „Дай ми парите, които ми се полагат и ще си тръгна“. Бащата дава всичко, но без да каже нищо, защото е баща, вероятно си спомня за младежка щуротия, която е направил като млад, но не казва нищо.

Един баща страда в тишина. Един баща гледа времето. Остава да преминат лошите моменти. Много пъти поведението на един баща е „безумно“ пред пропуските на децата. Другият син порицава бащата: „Не си справедлив“, му казва. Както чувстват героите от притчата? По-малкият син чувства желанието да се забавлява, да отдите отвъд, да излезе от къщи, където вероятно се чувства като в затвор и дръзва дори да каже на баща си: „Дай ми онова, което ми се полага“. Чувства смелост, сила. Но какво чувства бащата? Бащата чувства болка, нежност и много любов. След това, след време, по-малкият син казва: „Ще стана и ще отида при баща си“, и намира баща си, който го чака, вижда го отдалеч. Един баща умее да чака времената на децата.

Какво чувства по-големия син? Евангелието казва: „Той се възмути“, чувства пренебрежение. Много пъти възмущението е единствения начин за тези хора, да се чувстват достойни. Това ни казва евангелският откъс. Но какъв е проблема? Проблемът – започвайки от големия син – е, че той остана в къщи, и не осъзнава какво означава връзката на любов с бащата. „Синът се възмути и не искаше да влезе“. „Този вече не е моя дом“.. си помисли. Същото си мислят и законниците: „Няма ред, дойде този грешник тук и му вдигнаха празник, а аз?“. Но бащата казва нещо много ясно: „Синко, ти винаги си бил с мен и всичко, което е мое е твое“. Но това по-големият син не го бе разбрал, живееше в къщи сякаш бе на хотел, без да чувства това бащинство. Има много „хотелиери“ в дома на Църквата, които се чувстват господари.

Интересно е, че бащата не казва нищо на синът, който се е завърнал от греха, само го целува, прегръща и му вдига празник; трябва да му обясни, за да влезне в сърцето, защото той имаше блиндирано сърце за представата си за бащинствто, за синовността, за начина на живот. Спомням си един път, един мъдър възрастен свещеник, един голям изповедник, мисионер, човек, който обичаше много Църквата, говорейки за един млад свещеник много уверен в себе си, много вярващ,  каза: „Моля се, та Господ да постави пред него една бананова кора, за да се подхлъзне: ще му е от полза“. Сякаш казва, което изглежда едно богохулство: „Ще му се отрази добре да съгреши, защото така ще изпита нуждата от прошката и ще намери Отца“.

Тази притча на Исус ни казва много неща и е отговор за онези, които го критикуват, защото стои с грешниците. Но също мнозина днес критикуват, хора на Църквата, онези, които доближават до нуждаещите се хора, до смирените хора, до хората, които работят, които работят за нас. Нека Господ ни даде благодатта да разберем какъв е проблема. А проблема е, че живеем в къщи, но се се чувстваме у дома си, защото я няма връзката на бащинство, на братство, а само една връзка като на колеги“.