Папата се моли бездомните да бъдат подпомогнати от обществото и Църквата

Ватикан Нюз

„Нека днес се молим за онези, които са бездмони в този момент, в който се иска от всички нас да си останем по домовете. Нека обществото да забалежи тази реалност и да помогне, а Църквата да ги приюти“. Това бе молитвеното намерение на папа Франциск в началото на утринната литургия във Ватикана, която вече повече от две седмици, бива излъчвана на живо и онлайн.

В проповедта си, коментирайки днешните литургични четива от книгата „Числа" (21, 4-9) и Евангелието според Йоан (8, 21-30), папата припомни, че Исус стана грях, за да ни спаси. Той дойде в света, за да вземе върху си нашите грехове: на кръста, Той страда и умира за нас. Нека съзерцаваме Исус на Кръста и да благодарим.

Първото литургично четиво ни разказва за медната змия, която спасява народа на Израил. „Змията – каза папата – не е симпатично животно: винаги бива свързвана със злото. Също при откровението змията е именно животното, което дявола използва, за да въведе в греха. В книгата „Откровение“ бива неречена, „древната змия“, онази, която още от самото начало хапе, трови, разрушава и убива. Това се случва с народа на Израил. Не понесе пътуването в пустинята, бе уморен, и се възпротиви срещу Бог и срещу Мойсей. „Защо направихте да излезнем от Египет? За да умрем в тази пустиня? Тук няма нито хляб, нито вода и ни омръзна манната“, казва народа.  Винаги едно и също. Мислите на народа – както прочетохме и в предишните дни – винаги се връщат към Египет: „Там си бяхме добре, имахме хубава храна..“. Тогава Господ се разгневява с народа: понякога Бог показва своята ярост. И Господ изпраща отровни змии, които хапеха хората и те умираха. „Умря голям брой израилтяни“. Също в този момент змията е образ на злото: народът вижда в змията греха, вижда в змията лошите неща, които бе сторил. Тогава отива при Мойсей и казва: „Съгрешихме, защото говорихме срещу Господ и срещу теб. Помоли се на Господ да ни избави от тези змии“. Народът се покайва. Това е историята в пустинята. Мойсей се моли за народа и Господ му казва: „направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив“.

Но това ме подтиква да се замисля:  това не е ли идолопоклонство?“. Една змия, един идол, който ми дарява здраве... Логически не се разбира, защото това е едно пророчество, известие за онова, което ще се случи. Чухме подобно пророчество и в Евангелието: „кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си“. Исус издигнат на кръста. Мойсей прави змията и я издига. Исус ще бъде издигнат, като змията, за да дари спасението. Но ядрото на пророчеството е именно, че Исус стана грях за нас. Той не съгреши: Той стана грях. Както казва свети Петър в своето Послание: „Взе върху си нашите грехове“. Когато гледаме към разпятието, нека си помислим за Господ, който страда: всичко това е вярно. Но нека се спрем преди да стигнем до сърцевината на тази истина: „в този момент, Ти изглеждаш най-големия грешник, Ти стана грях“. Исус взе върху си нашите грехове. Кръстът наистина е едно мъчение, едно отмъщение на законниците, на онези, които не искаха Исус: всичко това е вярно. Но истината, която е от Бог е, че Той дойде в света, за да вземе нашите грехове върху си до такава степен, че стана грях за нас. Всички грехове. Нашите грехове са там на кръста.

Трябва да свикнем да гледаме на разпятието в тази светлина, която е най-истинската, която е светлината на изкуплението. В Исус, станал грях, виждаме тоталното поражение на Христос. Той не се преструва, че умира, не се преструва, че страда, сам, изоставен... „Отче, защо си ме изоставил?“. Една змия: издигнат съм като една змия, като тази, която цялата е грях.

Не е лесно да се разбере това, и ако се замислим, никога няма да стигнем до заключение. Единствено съзерцание, молитва и благодарност.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие и Евхаристийнта благословия, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва.