Папата се моли за онези, които са уплашени от пандемията

Ватикан Нюз

„Помилуй ме. Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме“ (Пс. 55, 2). С тази силна молитва към Бог, започна днешната литургия за V Постна седмица. В началото на боголужението в релгиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, папа Франциск отправи молитвата си за хората, които са уплашени от настоящата пандемия:

„Нека се молим за многбройните хора, които не успяват да реагират, които са изплашени от тази пандемия. Нека Господ им помогне да се изправят и да реагират за доброто на цялото общество и общност“.

В проповедта си папа Франциск коментира четивата, предложени от днешната литургия. „В Псалмът – каза той – се молихме: „Господ е мой Пастир, от нищо не ще се нуждая“. Този е опита, изживян от двете жени, които срещаме в първото литургично четиво (Дан. 13, 1-9. 15-17. 19-30. 33-62) и Евангелието (Йоан 8, 1-11). Една невинна жена, лъжливо използвана и оклеветена, и една грешница. Двете са осъдени на смърт. Невинната и грешницата. В тези две жени можем да съзрем фигурата на Църквата: свята, но с грешни чеда“.

Франциск продължи проповедта си, спирайки се на фигурите на двете жени, главни дейсващи лица в днешните четива: „Двете жени бяха отчаяни, човешки отчаяни. Сузана се доверява на Бог. Срещаме две групи от хора, мъже. Съдиите и законниците. Те не бяха „църковни служители“, но в служба на Църквата и в служба на Закона. Различни, първите, които обвиняваха Сузана бяха корумпирани, покварени. Законниците не бяха корумпирани, а лицемерни. Тези жени... едната попаднала в ръцете на лицемери, а другата в ръцете на покварени. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото. И двете жени вървяха към долината на смъртната сянка. Първата се доверява на Бог и Господ се намесва. Втората, знае, че е виновна, срамува с пред народа, дори Евангелието да не го казва, но сигурно се молеше в себе си. Какво прави Господ? Спасява невинната жена, отдава ѝ справедливост, а грешницата бива простена. Но от друга страна осъжда покварените съдии, а на лицемерите помага да се обърнат“.

Папата завърши проповедта си като изтъкна: „На лицемерите Господ дава време, за да се покаян, но на покварените не прощава. Поквареният е преминал границата, покварата му е отнела способността дори да се срамува. Застанал е на мястото на Бог. На жените Господ отговаря: освобождава Сузана, а на грешницата отговаря: „и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ и я оставя да си отиде. Всичко това се случва пред народа. В първия случай народът възхвалява Господ, във втория се поучава. Всеки един от нас има своите истории и грехове. Ако не ги помниш, помисли си малко. Благодари на Бог, ако ги откриеш, защото ако не ги разпознаеш, означава че си покварен. Нека погледнем към Господ, който отдава правда, но е много милосърден. Нека не се срамуваме, че сме част от Църквата, а да се срамуваме, че сме грешници. Църквата е майка на всички. Нека благодарим на Бог, че не сме покварени, че сме грешници. И всеки един от нас, виждайки как действа Исус в тези случаи, нека се повери на Божието милосърдие. Нека се моли с вярва в милисърдието на Бог, да се моли за прошка: „защото Бог ме насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка – по долината на греха - няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват“.

Накрая папата завърши литургията с коленопреклонна молитва пред Пресветото Причастие, приканвайки към духовно причастяване, като прочете следната молитва: