Литургия в Санта Марта: да благодарим за хората, които ни придружават в живота
Светла Чалъкова – Ватикана
Пенсионирането на Патриция, една от жените, които се грижат за религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, даде повод на папа Франциск по време на проповедта на утринната литургия във Ватикана, да „припомни и благодари на хората, които ни придружават по пътя на живота: жест на благодарност към Бог, че не ни е оставил сами“.
В размишлението си папата се спря на понятието „семейство“, но не само това съставено от „бащата, майката, братята, лелите, чичовците, бабите и дядовците“, а семейството в „по-широк“ смисъл, включващо онези, които ни придружават по пътя на живота за известно време. Тук папа Франциск припомни, че след 40 години работа, Патриция, отива в пенсия; едно семейно присъствие, над което трябва да се спрем. „Това – каза папата – ще е от полза за всички нас, които живеем тук, да се замислим за това семейство, което ни придружава; и на всички вас, които не живеете тук, помислете си за многобройните хора, които ви придружават по пътя на живота: близки, приятели, колеги, състуденти… Ние не сме сами. Господ иска от нас да сме народ, иска да бъдем в компания; не ни иска егоисти, защото егоизмът е грях“.
Папа Франциск припомни щедроста на много хора, които се грижат за болните. Зад всяко име се крие едно присъствие, една история, един кратък престой, който оставя белег. Една фамилиарност, която намери място в сърцето на папата. „Мисля си за Луиза, за Кристина, за нашата баба в къщи, сестра Мария, започнала да работи от малка и след това, тук решава да се посвети на Бог“. В спомените си за това „широко семейство“, папата не забрави и онези, които вече ги няма, като „Мириам, която си отиде със своето дете в утробата; Елвира, която бе пример за борба за живот, до края“. Но също и всички други, които са отишли в пенсия или на друго работно място. Присъствия, които сториха добро в живота и, които понякога е трудно да оставим. „Днес – каза папата – ще ни е от полза, на всички нас, да си спомним за хората, които ни придружиха по пътя на живота, като благодарност, но също като жест на благодарност към Бог. Благодаря ти, Господи, че не си ни оставил сами. Вярно е, винаги има проблеми, и където има хора винаги се говори. Също тук вътре. Молим се и говорим, и двете. И понякога дори се съгрешава срещу милосърдието“.
„Съгрешаваме, губим търпението, но след това се иска прошка. Така се прави в семейството. Ето защо – каза папата – бих искал да благодаря за търпението на хората, които ни придружават и да поискам извинение за нашите пропуски. Днес е подходящ ден, за да благодарим и да поискаме извинение, от сърце, всеки един от нас, на хората, които ни придружават в живота, за част от живота, за целия живот. И бих искал да се възползвам от сбогуването на Патриция, за да припомня, благодаря и поискам извинение от хората, които ни придружават. Нека всеки един от нас да го направи с хората, които по принцип го придружават. А на тези, които работят тук, в този дом, едно огромно, огромно благодаря. А на Вас, Патриция, която започвате този втори етап от живота, пожелавам още други 40 години!“.
