Литургия в Санта Марта: властта е последователност и свидетелство

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

В проповедта си папа Франциск се спря на евангелският откъс, предложен от литургията (Мк- 1, 21-28), разказващ за Исус, който след четиридесетте дни в пустинята, където бива изкушаван от дявола, и след избора на първите ученици, отива в Капернаум, където започва да поучава в синагогата. Неговото поучение поражда учудване сред народа, защото „го поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците“. Именно от това сравнение с книжниците, папата почерпи вдъхновение, за да поясни разликата между това „да имаш власт, вътрешна власт“, като Исус и „да упражняваш властта без да я имаш, като книжниците, които въпреки, че са специалисти в преподаването на закона и слушани от народа, нямаха доверието на същия.

Стилът на Исус е благороден

Каква е властта, която има Исус? Тя е онзи стил на Господ, онова „благороство“, с което Господ се движеше, поучаваше, изцеляваше и изслушваше. Този благороден стил – който идва отвътре – ни показва една последователност. Исус имаше власт, защото бе последователен между това, което  поучаваше и, онова, което правеше, т.е. как живееше. Тази последователност е същата, която дава израз на човека, имащ власт: „Този или тази има власт, защото е последователен, т.е., защото свидетелства. Властта се вижда от последователността и свидетелството“.

Книжниците са шизофренични пастири

На противоположната страна са книжниците, които не бяха последователни и Исус – изтъкна папата – от една страна предупреждава народа да „прави това, което казват, но не това, което правят“, а от друга не пропуска възможност да ги порицае, защото „с това им поведение – посочи папата – са изпаднали в една пастирска шизофрения: казват едно нещо, а правят съвсем друго“. Това се случва в различни епизоди от Евангелието, които папата припомни: понякога – каза той – Исус реагира, поставяйки ги в ъгъла, понякога не им отговаря, а друг път ги „квалифицира“.

„Думата, която използва Исус, за да определи тази непоследователност, тази шизофрения, е „лицемерие“. Лицемерието е начина на действие на онези, които имат отговорност над хората – в този случай пастирска отговорност – но не са последователни, не са благородни, нямат власт. Но Божият народ е смирен и търпи; понася много лицемерни пастири, много шизофренични пастири, които говорят едно, а правят друго, без последователност“.

Християнската непоследователност е скандална

Но Божият народ – прибави папата – който понася твърде много, умее да разпознава силата на благодатта. За пример папа Франциск посочи първото литургично четиво (1Цар. 1, 9-20), разказващо за възрастния свещеник Илий, който „бе загубил всичката власт и му оставаше само благодатта от помазанието и с тази благодат благославя и извършва чудо над Ана, която с опечалено сърце, се моли, за да стане майка.

„Божият народ умее да разграничава добре между властта на един човек и благодатта от помазанието. Тази е мъдростта на нашия народ, който много пъти понася твърде много непоследователни пастири, пастири като книжниците, и също християни, които ходят на литургия всяка неделя, а след това живеят като езичници. Това за народа е скандално, непоследователно. Колко зло причиняват непоследователните християни и непоследователните, шизофренчни пастири, които не дават свидетелство“.

Оттук и молитвата на папа Франциск издигната към Господ в края на проповедта, „всички християни да имат властта, която не се състои в командването, а в последователността, в това да бъдеш свидетел и затова, да бъдеш спътник по пътя на Господ“.