Литургия в Санта Марта: да си християнин е дар от Бог

Дебора Донини - Светла Чалъкова - Ватикана

Да бъдеш християнин, свещеник или епископ е безвъзмезден дар от Господ. Не се купува, а светостта се състои именно в „опазването“ на този дар, получен безвъзмездно, а не заради нашите заслуги. Това припомни папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който почерпи вдъхновение от първото четиво (1Цар. 16, 1-13) и псалмът (88), предложени от литургията.

Псалм 88 припомня изборът на Давид за цар на Израил, след като Господ отхвърли Саул, който не се подчини. Затова в първото четиво Господ приканва Самуил да помаже един от синовете на витлеемеца Иесей. Помазанието е знак на избора на Бог и се използва и днес за освещаването на свещениците и епископите. „Но също ние християните при Кръщението сме помазани с елей“, каза папата. Бог – се чете в първото литургично четиво – приканва Самуил да не се спира на физическия аспект, защото, му казва: „Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.

Папата припомни всичко случило се в онзи момент: братята на Давид се сражаваха срещу Филистимците, за да защитят израилевото царството, „имаха заслуги“, но Господ избира последният от тях. „Един неспокоен младеж, който, когато можеше отиваше да гледа как се сражаваха братята му срещу Филистимците, но веднага биваше отпращан, за да пасе стадото“. Така Господ избира Давид, който беше рус, с хубави очи и приятно лице и казва на Самуил да го помаже и така „Дух Господен почиваше върху Давид от оня ден и насетне“.

Безвъзмездието на Божия избор

Този разказ – каза папата – ни кара да се замислим и да се запитаме, защо Господ избира един нормален младеж, който „вероятно правеше лудории, както правят всички момчета“. Той не бе набожен младеж, който се моли всеки ден. Имаше седем братя, които имаха повече заслуги от него. И въпреки това – подчерта папа Франциск – бе избран най-малкият, най-ограниченият, онзи, който нямаше титли, който не притежаваше нищо, не беше се сражавал във война. Всичко това ни показва безвъзмездието на Божия избор“.

Когато Бог избира, показва своята свобода и безвъзмездие. Нека само си помислим за нас, които сме тук: защо Господ ни избра? Защо сме от  едно християнско семейство, от една християнска култура. Много хора от християнски семейства и култура – констатира папата – отхвърлят Господ, не Го искат. Но защо ние сме тук, избрани от Господ? Даром, без никакви заслуги, безвъзмездно. Господ ни избра безвъзмездно. Ние не сме платили нищо, за да станем християни. Ние свещениците, епископите не сме платили нищо, за да бъдем такива. Да си християнин, да си кръстен, да бъдеш ръкоположен за свещеник и епископ е дар, а даровете Господни не се купуват.

Да пазим дара

Помазанието на Светия Дух е дар. „Ние, какво можем да направим?“, се пита папата. „Да бъдем свети, християнската святост се състои в опазването на дара, нищо повече, да живеем така, че Господ да остане завинаги Онзи, който дарява, а аз нямам заслуги за това“.

„В ежедневието, в начинанията, на работното място, много пъти, за да имаме най-високото място  търсим високопоставени хора, които да ходатайстват за нас. Това не е дар, това е катерачество. Докато да си християнин, свещеник или епископ е единствено дар. И така можем да разберем нашето поведение на смирение, което всички трябва да притежаваме, защото нямаме никаква заслуга. Ние трябва единствено да пазим този дар, за да не го загубим. Всички ние сме помазани от избора на Господ; трябва да пазим това помазание, което ни направи християни, свещеници, епископи. Това е светостта. Останалите неща са ненужни. Трябва да пазим дара. А кой е най-големия дар от Бог? Светият Дух. Когато Господ ни избра, Той ни дари Светия Дух. Това е чиста благодат, без наша заслуга“.

Да забравим народа, означава да се отречем от Божия дар

Накрая папата припомни, че Давид бе „взет от народа“, той бе пастир на едно стадо.

„Ако ние християните забравим за Божия народ, също невярващия, ако ние свещениците забравим за нашето стадо, ако ние епископите забравим за това и се почувстваме по-важни от другите, то ние се отричаме от дара Божий. Сякаш казваме на Светия Дух: „Иди си, иди си спокойно при Троицата, почивай си, аз ще се оправя сам“. Това не е християнско. Това не е опазване на дара. Затова, нека поискаме днес от Господ, мислейки си за Давид, да ни дари благодатта да благодарим за дара, който ни даде, да съзнаваме за този дар, толкова голям, толкова красив, и да го пазим с нашата преданост“.