Литургия в Санта Марта: Господ утешава и наказва с нежност

Светла Чалъкова – Ватикана

Господ води своя народ, утешава го, но също го поправя и наказва с бащинска нежност, с нежността на пастира, който „носи агънцата на раменете си и ги отвежда нежно при техните майки“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, черпейки вдъхновение от литургичните четива за деня, които пораждат спонтанно въпроса „Как утешава и поправя Господ?“. Първото четиво от книгата на пророк Исайя започва „с известие за надежда“: „Утешете, утешете моя народ. Говорете на сърцето на Йерусалим и му кажете на висок глас, че робството му приключи, и вината му бе простена“.

Господ утешава винаги

„Господ ни утешава винаги – коментира папата – на при условие, че Му позволим да ни утеши. Бог – поясни той – поправя с утехата, но как? Той – каза папата – е Добрия Пастир, който със своята мишца събира стадото, и носи малките агънца на раменете си и с нежност ги отвежда при доещите овце. Ето Господ утешава с нежност, поправя с нежност и наказва с нежност“, каза папата.

„Господ води, поправя и наказва своя народ с нежност. Нежността на Бог, неговите милувки не са възпитателно или дипломатическо отношение. Това Му идва отвътре, това е радостта Му, когато някой грешник се приближи до Него. Радостта го прави нежен“.

Радостта на Господ пред грешника се превръща в нежност

Папата припомни притчата за Блудния Син и за бащата, който вижда отдалече своя син, когото очакваше. „Това е сърцето на бащата. Когато сина започва да се кае за стореното, бащата го прекъсва и организира тържество. Това – коментира папата – е нежната близост на Господ.

Евангелието за деня разказва за пастира, който има сто овце в стадото си, но една от тях се изгубва. „Не оставя ли 99-те, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?“, каза папата, цитирайки Евангелието. И като я намери, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. Това – каза папа Бергольо – е радостта на Господ пред грешника, пред нас, когато Му позволяваме да ни прости, когато се доближаваме до Него, за да ни прости. Това е радост, която се превръща в нежност, онази нежност, която утешава“.

Нека бъдем утешени от Отца, като вдовицата от Наин

Понякога – изтъкна папата – ние се оплакваме и много пъти си мислим, че нашите грехове, нашите ограничения не могат да бъдат простени. И тогава гласът на Господ ни казва: „Аз те утешавам, аз съм близо до теб“ и ни хваща за ръка с нежност. Всемогъщият Бог, който създаде небесата и земята, Бог-героя, нашия брат, който позволи да бъде разпнат на кръста и умря за нас, ни милва и ни казва: „Не плачи“.

„С колко много нежност – каза папата накрая – Господ помилва вдовицата от Ниан, казвайки ѝ „Не плачи“. Трябва да вярваме в утехата на Господ, защото след нея идва благодатта на прошката“.