Литургия в Санта Марта: да изградим живота си върху скалата на Исус

Светла Чалъкова – Ватикана

„Не трябва да градим живота върху преходните неща, върху привидността, а да отидем при скалата, където е спасението“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, черпейки вдъхновение от евангелското четиво предложено от литургията (Mт. 7,21.24-27), в което Исус съпоставя мъдрия с безумния човек: първия поставя Господ в основата на своя живот, изграждайки своя дом върху скалата, а другия не се вслушва в Словото Божие и живее от показността, изграждайки така своя дом върху една слаба основа, като пясъка.

„Скала. Такъв е Господ. Който се поверява на Господ винаги ще бъде на сигурно, защото неговите основни са положени върху скалата. Това казва Исус в днешното Евангелие. Говори за един мъдър човек, който изгражда своя дом върху една скала, т.е. върху доверието в Господ, върху сериозните неща. Това доверие е един благороден материал, защото основата на конструкцията на нашия живот е сигурна, силна“.

Ето защо, мъдър е онзи, който гради върху скалата, за разлика от безумния човек, който избира „пясъка, който е нестабилен и бива пометен от ветровете и дъжда“, каза папата.

„Също нашия живот може да бъде такъв, когато нашите основи не са силни. Ще дойде буря – всички биваме връхлетени от бури през живота, всички, от папата до последния човек, всички – и не ще можем да ѝ устоим. Мнозина казват: „Не, ще променя живота“ и си мислят, че да промениш живота, означава да го „маскираш“. Да промениш живота си – подчерта папата – означава да промениш основите на живот, т.е. да го положиш на скалата, която е Исус. С външното, с привидното, с показността християнския живот се срутва“.

„Ето защо – каза папа Бергольо – само Исус е сигурната основа, привидностите не помагат, и това се вижда също в изповедалнята: само онзи, който се признава за грешник, за слаб, и нуждаещ се от спасение, показва че живота му е положен върху една скала, защото вярва и залага на Исус като спасение. Затова – бе призива на папата – нека се обърнем към онова, което не рухва и не преминава“. За пример папата посочи свети Франческо Борджа, живял през 1500 г., когато този бивш придворен рицар, пред тленното тяло на императрица Изабела, осъзнава преходността и суетата на земните неща и избира Господ, и така става светец.

„Ние – каза папата накрая – не можем да изграждаме нашия живот върху преходните неща, върху привидността, върху това да се преструваме, че всичко е наред. Нека отидем при скалата, където е нашето спасение. Там всички ще бъдем щастливи“.