Литургия в Санта Марта: Господ очаква всички, добри и лоши
Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана
В евангелския откъс, евангелист Лука разказва за един човек, който иска да организира едно голямо празненство, но поканените, с различни извинения не приемат неговата покана. Тогава изпраща слугите си да повикат бедните, недъгавите, куците и слепите, за да напълнят неговия дом и да се насладят на вечерята. „Този разказ – каза папа Франциск – е своеобразно обобщение на историята на спасението и описание на поведението на много християни“.
Празненството е радост и безвъзмезден дар
„Вечерята, празненството, е образ на небесата, на вечността с Господ“, каза папа Франциск, който изтъкна, че на едно празненство никога незнаем кого ще срещнем, запознаваме се с нови хора, срещаме хора, които не бихме желали да видим, но празничната атмосфера е радост и безвъзмезден дар. Истинският празник – подчерта папата – трябва да бъде дар. „Към това нашия Бог винаги ни приканва по този начин, никога не ни кара да плащаме вход. На истинските празненства не се плаща вход: плаща стопанина, плаща, онзи който кани“. Но има такива – каза папата – които пред дара, поставят на първо място своите интереси:
„Пред този дар, пред това всеобщо празненство, се среща онова затварящо сърцето поведение: „Няма да отида. Предпочитам да остана сам, с хората, които ми харесват, затворен“. Това е грях; грехът на народа на Израил, греха на всички нас. Затвореността. „Не, за мен е по-важно това, отколкото другото. По-важно е моето, и винаги моето“.
Изборът между срещата с Господ и моите неща
Този отказ – продължи папа Франициск – е също презрение, към онзи, който те кани, сякаш казвам на Господ: „Не ме безпокой с твоето празненство“. Това означава да се затворим, за онова, което Господ ни предлага: радостта от срещата с Него“.
По пътя на живота много пъти ще бъдем изправени пред този избор, пред тази опция: или дара на Господ, да отидем и да се срещнем с Господ или да се затворим в нашите неща, в нашите интереси. Затова Господ, говорейки за това, казва че е много трудно за богат да влезне в Царството Небесно. Но има и добри богати, святи, които не са привързани към богатството. Но по-голямата част са привързани към богатството, затворени, и затова не могат да разберат какво е празненството. Те намират своята сигурност единствено в нещата, които могат да докоснат.
Добри и лоши: Господ очаква всички
Реакцията на Господ пред моят отказ е решителна: иска на празненството да бъдат поканени всякакви хора, да бъдат доведени, дори принудени, добри и лоши. „Всички са поканени и никой не може да каже: „Аз съм лош и не мога…“. Именно защото си лош, Господ те очаква по специален начин“. Папата припомни поведението на бащата към блудния син, който се завръща у дома си: синът започва да говори, но бащата не го оставя да продължи и го прегръща. „Господ – каза папата – е такъв, това е неговата безвъзмездност“.
Папа Франциск се позова и първото четиво от литургията (Рим. 12, 5-16), в което апостол Павел предупреждава вярващите от Рим да се пазят от лицемерието. Също Исус, обръщайки се един ден към юдеите, които Го отхвърляха, понеже се смятаха за праведни, Господ казва: „Аз ви казвам, че блудниците и митарите ще ви изпреварят в Царството Небесно“. Господ – продължи папата – „обича най-презрените, но призовава също нас. Но пред нашата затвореност се отдалечава и се разгневява, както се казва в днешното Евангелие.
Оттук призива на папата да размишляваме над притчата, която днес ни разказва Господ и да се запитаме: „Какво предпочитам? Как протича нашия живот? Дали приемем винаги поканата на Господ или се затварям в моите неща, в моите дребнавости? И нека изпросим от Господ благодатта да приемаме винаги поканата да отидем на Неговото празненство, което е безвъзмезден дар“.
