Литургия в Санта Марта: да изберем вярата пред идеологията

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

Йона, твърдоглав в своите убеждения за вярата и Господ, упорит в своето милосърдие; Йона модел на онези християни, които винаги поставят условия, християни, които обуславят Бог, вярата и действието на Бог. Тези бяха темите в проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Светият отец почерпи вдъхновение от първото литургично четиво, заимствано от книгата на пророк Йона, което е продължение от вчерашното четиво и описващо конфликтната връзка между Бог и Йона. Папата припомни първия повик на Господ, който иска да изпрати Йона в Ниневия, за да призове града към обръщане. Но Йона не се подчинява на Божията заповед и отива другаде, далеч от Господ, защото за него тази задача е непосилна. Йона се качва на кораб за Тарсис и по време на буря, предизвикана от Господ, бива хвърлен в морето, защото е сметнат за виновен за това бедствие, но след това е погълнат от един кит, и след три дни и три нощи е изхвърлен на брега.

Пред обръщането на сърцето Бог се смилява

Днешното първо четиво разказва за втория повик: Бог отново говори на Йона, и този път пророкът се покорява, отива в Ниневия и народът повярва на неговите думи и иска да се обърне. Тогава Бог, като видя делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати“ (Йон. 3, 10)

„Твърдоглавият Йона, защото това е историята на един твърдоглавец, свърши добре своята работа – коментира папата – и след това си тръгва“. Утре ще видим, как ще приключи историята, т.е., как Йона ще се ядоса срещу Господ, защото е твърде милостив и защото прави обратното на това, което беше се заканил на направи, чрез устата на пророка. Йона порицава Господ:

„Господи, не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието. И сега. Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея“. По-добре да умра, отколкото да продължа да бъда пророк с теб, защото накрая правиш обратното за което си ме пратил“.

Възмущението на Йоан за милосърдието на Господ

Йона напуска града и си изгражда един сенник и чака да види, какво ще направи Господ. Йона се надява Господ да унищожи града. Но Господ прави да израсне едно растение до Йона, за да му прави сянка. Но скоро това растение изсъхва и умира. Йона е отново се огорчава срещу Господ за това растение. Тогава Господ му казва „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия?“.

„Йона – каза папата – твърдоглав със своите убеждения за вярата и Господ упорит в своето милосърдие: Господ никога не ни изоставя, хлопа на вратата на сърцето до край. Йона е твърдоглав, защото той разбираше вярата с условия: той е модел на онези християни, които винаги поставят условия. „Аз съм християнин, но при условие че….“. „Не, не, тези промени не са християнски, те са ерес, това не е добро“. Това са християните, които обуславят Бог, вярата и действието на Бог“.

Християните в капана на идеологиите

Франциск подчерта, че поставянето на условия „затваря много християни в собствените им идеи и накрая те попадат в идеологиите: пътят от вярата към идеологията е много лош“, каза папата. „Днес  има много такива християни и всички те се страхуват: страхуват се да пораснат, от предизвикателствата на живота, от предизвикателствата на Господ, от предизвикателствата на Историята; те са привързани към собствените убеждения, към своите първи убеждения, в собствените идеологии. Това са християните, които предпочитат идеологията пред вярата и се отдалечават от общността, страхуват се да се поверят в ръцете на Бог и предпочитат да съдят всичко, но от дребността на своето сърце“.

„Това са двата образа на Църквата днес: на онези идеолози, които се вкопчват в собствените идеологии и Църквата, която вижда Господ, приближаващ се във всички реалности, без да изпитва погнуса. Господ не се погнусява от нашите грехове, Той се приближава, както се доближаваше до прокажените и болните, за да ги помилва. Защото Той дойде, за да изцелява, дойде, за да спасява, а не да осъжда“.