Папата: най-голямата любов е да дадеш живота си за другия

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„Нека Светият Дух ни помогне да разберем Христовата любов за нас и да подготви нашето сърце, за да позволим на Господ да ни обича“. Това бе препоръката на папа Франциск в проповедта на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, спирайки се на първото четиво, заимствано от посланието на свети Павел до Римляните (8, 31-29). В размишлението си папата поясни, как Апостолът на езичничите може дори да изглежда „високомерен, твърде сигурен в себе си, твърдейки че нито скръб, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож може ни раздели от Христовата любов".

Любовта на една майка

Въпреки това – открои папата – „четейки Свети Павел сме повече от победители с любовта на Господ. Свети Павел бе такъв, защото от момента в който Господ го повика по пътя към Дамаск, започна да разбира тайната на Христос: той се влюби в Христос, бе обхванат от една силна, огромна любов, а не от един аргумент от теленовела. Една сериозна любов, до такава степен, да чувства, че Господ го придружава винаги в хубавите и лошите неща“.

„Това го чувстваше с любов. Но аз се питам: дали обичам по този начин Господ? Когато настъпват лошите моменти, колко пъти изпитваме желанието да кажем: „Господ ме изостави, не ме обича повече“ и искаме да изоставим Господ. Но Павел бе сигурен, че Господ никога не изоставя. Бе разбрал в своя живот любовта на Христос. Пътят, който ни показва Павел е пътя на любовта, винаги, в хубавите и лошите неща. Това е величието на Павел“.

Да дадеш живота за другия

Любовта на Христос – каза папата – не може да се опише, тя е нещо голямо:

„Именно Той бе изпратен от Отца, за да ни спаси и го направи с любов, даде живота си за мен: няма по-голяма любов от тази, да дадеш живота си за другия. Нека само си помислим за една майка, за любовта, която една майка дава на детето си, придружава го винаги в живота, в трудните моменти, но това е все още малко. Това е една любов близо до нас: любовта на Исус не е една абстрактна любов, а любов аз-ти, всеки един от нас, като име и презиме“.

Плачът за всеки един от нас

В днешното Евангелие – открои папата – Лука ни показва нещо от „конкретната любов на Исус“. Говорейки за Йерусалим, Исус си спомня многобройните пъти в които се опитва да събере неговите чеда, „както кокошка прибира пилците си под крилете си“ и бе възпрепятстван. Затова Исус плаче над Йерусалим (Лука 13, 31-35).

„Любовта отвежда Христос да ридае, да плаче за всеки един от нас. Колко нежност има в този плач. Исус можеше да осъди Йерусалим, да каже лоши неща. Но плаче, защото Йерусалим не позволява да бъде обичан. Това е нежността на Божията любов в Исус. Това бе разбрал Павел. Ако ние не почувстваме, не разберем нежността на Божията любов в Исус за всеки един от нас, никога не ще можем да разберем какво е любовта на Христос. Това е една любов, която винаги чака, която е търпелива, любов, която дори дава последен шанс на Юда, наричайки го „Приятелю“, предоставяйки му изход до последния момент. Също големите грешници Той обича докрай с тази нежност. Не знам дали ние си мислим за един толкова нежен Исус, за Исус, който плаче, както заплака пред гроба на Лазар, както заплака, гледайки към Йерусалим“.

Любов, която ридае и страда

Оттук и призива на папа Франциск да се запитаме дали Исус плаче за нас: Той, който ни е дал много неща, докато ние избираме да вървим по другия път. Любовта на Бог „става сълза, става плач, плачът на нежността в Исус. Затова свети Павел се влюби в Христос и нищо не можеше да го раздели от Него“.