Литургия в Санта Марта: борба срещу сладката упойка на духовната апатия

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

В проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, папа Франциск се спря на първото литургично четиво, заимствано от старозаветната книга на Пророк Агей (1, 1-8). В него Господ, чрез пророкът, призовава народа да се замисли над своето поведение и да го промени, работейки усилено за възстановяването на Божия Дом.

Народ, който не се доверява и не иска да рискува

Агей – каза папата – се опитва да пробуди сърцето на отчаяния народ, примирил се да живее като губещ. Храмът беше разрушен от враговете, всичко наоколо е разруха, и народа живее години наред така, докато един ден Господ изпраща един свой избраник, за да „изгради отново Храма“. Но сърцето на израилтяните е огорчено и нямаха желанието да се хванат отново на работа. Казваха: „Не искаме да го направим, може би е само една илюзия, по-добре да не рискуваме“. Този народ – продължи папата –„нямаше желанието да се изправи отново на крака, да започне отново; не позволяваше на Господ да му помогне да се изправи, с извинението, че не е настъпил още часа“.

„Това е драмата на този народ, но също нашата, когато ни обземе духа на апатията, когато идва онова равнодушие в живота, когато казваме: „Да, да, Господи, добре… но по-леко, по-бавно, Господи, нека оставим така нещата за сега. Но утре ще го направя“. И така всеки ден се отлага за утре. Така живота се превръща в постоянно отлагане на решението за обръщането на сърцето, за промяна…“

Духовната апатия е като „мира на гробищата“

„Апатията е тази, която често се крие зад несигурността и постоянните отлагания. И така много хора разхищават живота си и се озовават като „парцал, защото не са направили нищо, опазили са само мира и спокойствието вътре в себе си. Но това е мира, покоя на гробищата“, предупреди папата.

„Когато се озовем в тази апатия, в това състояние на апатия, на духовна хладина, превръщаме нашия живот в гробище: няма живот. Има единствено затвореност, защото не влизат проблемите, като народа на Израил, който казва: „да, в разруха сме, но не искаме да рискуваме: по-добре така. Вече свикнахме да живеем така“.

Господ иска от нас да се обърнем

Папа Франциск предупреди, че всичко това се случва и с нас, „с малките неща, които не вървят добре, които Господ иска да промени“. Той иска от нас да се обърнем, а ние му отговаряме: утре. Оттук и призива за молитва на папа Бергольо:

„Нека изпросим от Господ благодатта да не изпадаме в този дух на „християни наполовина“, без същност. Добри християни, но които работят много, за да не чуем един ден: посяхте много, но пожънахте малко. Живот, който обещава много, но накрая не прави нищо“.

„Нека Господ – завърши папата – да ни пробуди от духа на хладината, на апатията, за да се борим срещу тази сладка упойка на духовия живот“.