Литургия в Санта Марта: състраданието е езикът на Бог

Светла Чалъкова – Ватикана

Състраданието е „езикът на Бог“, което не чувство на жалост, а обвързване с проблемите на другите и залагане на живота, както прави Господ. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, коментирайки Евангелският откъс за деня, разказващ за срещата на Исус с вдовицата от Наин, която скърби за смъртта на своя единствен син.

Евангелистът – отбеляза папата – не казва, че Исус и е съчувствал, а че „Господ е изпитал огромно състрадание и се смилява над нея“.

Състраданието е езика на Бог

„Сред огромната тълпа, която придружава вдовицата, Исус вижда нейната реалност: днес, тя е останала сама и ще бъде така до края на живота, защото е вдовица. Тя е загубила единствения си син. Именно състраданието помага да се разбере в дълбочина реалността. Състраданието ти помага да видиш реалността такава каквато е; състраданието е като лупата на сърцето: помага ни да разберем наистина размерите. В Евангелията Исус неведнъж изпитва състрадание. Състраданието е също езикът на Бог. В Библията то не се появява с Исус: Бог е този, който казва на Мойсей, че е видял страданието на своя народ (Изх. 3, 7); състраданието на Бог е това, което изпраща Мойсей да спаси народа. Нашия Бог е Бог на състраданието, а състраданието – можем да кажем – е слабото място на Бог, но също неговата сила. Състраданието е най-доброто, което ни дава, защото то го подтиква да ни изпрати своя Син. Състраданието е езикът на Бог“. 

Състраданието не е чувство на жалост

Състраданието – продължи папата – не е чувство на жалост, което се изпитва когато се вижда едно куче, което умира на улицата. Състраданието, означава да се обвържем с проблема на другия, да заложим живота си. Също Господ залага своя живот.

Папата посочи и примера за умножаването на хлябовете, когато Исус казва на учениците да дадат на народа, който го следва да яде, докато те искат да го разпуснат. „Учениците бяха предпазливи. Но вярвам, че в онзи момент Исус се е ядосал в сърцето, като се има предвид отговора, който им дава: „Дайте им вие да ядат!“. Думите на Исус към учениците означават те да се погрижат за народа. Господ – казва Евангелието – се смили, защото видя този народ, като овце без пастир. От една страна имаме жеста на Исус, състраданието, и от друга егоистичната нагласа на неговите ученици, които търсят решение, но без компромиси, които не искат да си омърсят ръцете, сякаш искат да кажат, че хората сами трябва да се оправят.

Състраданието на Бог и човешкото безразличие

„Именно тук, ако състраданието е езика на Бог, много пъти човешкия език е безразличието. Да се погрижиш до някъде и да не мислиш повече за това. Безразличието. Колко пъти поглеждаме на другата страна, затваряйки по този начин вратата за състраданието. Можем да направим изпит на съвестта, като се запитаме: дали обикновено гледам на другата страна? Или оставям Светия Дух да ме води по пътя на състраданието?“.

Пътят на истинската справедливост

Светият отец сподели, че е бил докоснат дълбоко от днешното Евангелие, когато Исус казва на тази майка: „Недей да плачеш“. Това е една милувка на състрадание. Исус докосва ковчега, казвайки на момчето да стане. Тогава, младежът се изправя и започва да говори. Евангелистът завършва, като казва: „И Исус го даде на майка му.“.

„Дава го, връща го: един акт на справедливост. Състраданието ни води по пътя на истинската справедливост. Трябва винаги да даваме на онези, които имат право, а това ни спасява винаги от егоизма, от безразличието, от затвореността в нас самите. Нека продължим напред с думите: Господ бе обзет от голямо състрадание и се смили. Нека Той бъде състрадателен и да се смили над всеки един от нас, защото имаме нужда от това“.