Търси

Утринна литургия във Ватикана Утринна литургия във Ватикана  (Vatican Media)

Литургия в Санта Марта: животът има стойност ако бъде дарен за другите

Мъченичеството е дар на живота, голямото свидетелство, че живота има стойност, само ако го дарим за другите. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом Санта Марта във Ватикана, черпейки вдъхновение от откъса от Евангелието според Марко (6, 14-29), разказващ за убийството на Йоан Кръстител, „най-големия човек, роден от жена“, както казва Исус.

Евангелският откъс има четири главни действащи лица, към които папата призова да погледнем „отваряйки сърцето“, за да може Господ да ни говори: цар Ирод, покварен и нерешителен, Иродиада, съпруга на царския брат, която знаеше единствено да мрази, Саломе, суетната танцьорка и „самотният и обезглавен в затвора пророк“.

Коментарът си папата започна от края на евангелският откъс, разказващ за учениците на Йоан, който искат тялото на пророка и го полагат в един гроб. „Най-големия сред човеците свърши така своя живот. Но Йоан знаеше това, знаеше, че трябваше да умре. Още от самото начало, говорейки за Исус, казва: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам. И той се смали до смъртта. Той бе предшественика, предтеча на Исус, онзи, който каза: „Не съм аз, а този е Месията“. Показа го на първите ученици, след което неговата светлина угасна постепенно, до мрака в килията, в затвора, където, самотен, бе обезглавен“ .

Но защо се случи всичко това?, се запита Франциск. „Животът на мъчениците не е лесен за разказване. Мъченичеството е служение, тайна, много специален и много голям дар на живота. Но накрая нещата завършват насилствено, по причина на човешките поведения, които водят до отнемането на живота на един християнин, на един честен човек, превръщайки го в мъченик“.

Папа Франциск се спря на поведението на главните действащи лица в евангелския откъс. На първо място цар Ирод, който „вярваше, че Йоан е пророк, слушаше го с радост и до някъде го закриляше, но го държеше в затвора. Той беше нерешителен, защото Йоан го порицаваше за неговия грях, прелюбодейството. В пророка, Ирод, чуваше гласът на Бог, който му казваше: „Промени живота си“, но не успяваше да го направи. Царят бе покварен, а където има поквара, е много трудно да се излезе. Един покварен човек, който „се стреми да постигне едно дипломатическо равновесие между собствения живот, не само прелюбодеен, а пълен с многобройни несправедливости, и съзнанието за светостта на пророка, който е пред него. И не успяваше да „развърже възела“.

След това Иродиада, съпругата на царския брат, убит от Ирод, за да я притежава. За нея Евангелието казва само, че „мразеше“ Йоан, защото говореше ясно.

„А ние знаем, че омразата е способна на всичко и е една голяма сила. Омразата е диханието на сатаната, който не е способен да обича, не може да обича. Неговата любов е омразата. И тази жена притежаваше сатанинския дух на омразата, който унищожава“.

И накрая третото главно действащо лице, дъщерята на Иродаиада, Саломе, умела танцьорка, която се харесва много на сътрапезниците на царя. По време на едно от пиршествата в двореца, Ирод обещава на Саломе: „Ще ти дам всичко“. Той използва същите думи, които сатаната използва за да изкуси Исус. „Ако ми се преклониш ще ти дам всичко, цялото царство“. Но Ирод не можеше да го знае.

„Зад тези персонажи се крие сатаната, сеяч на омразата в жената, сеяч на суетата в младото момиче, сеяч на поквара в царя. А най-големия човек роден от жена, е сам в една мрачна затворническа килия, поради каприза на една суетна танцьорка, омразата на една дяволска жена, и покварата на един нерешителен цар. Той е мъченик, който се лишава от живота, за да направи място на Месията“.

„Йоан умира там в килията, в анонимността, както много наши мъченици“, коментира папата. Евангелието ни казва само, че „учениците са отишли за вземат тленните му останки, за да го погребат“. Нека се замислим, защото това – прибави папата – „е едно голямо свидетелство на един голям човек, на един голям светец“.

„Животът – подчерта папата – има стойност само в даряването му, в даряването му в любовта, в истината, в даряването му за другите, в ежедневието, в семейството. Ако някои вземе за себе си живота, за да го опази, както царя в своята поквара, или жената с омразата, или младото момиче със своята суета, животът умира, увяхва, не служи за нищо“.

„Йоан – завърши Франциск – дари живота си. Моят съвет днес е да се замислите над тези четири главни действащи лица от евангелския откъс, за да може всеки да отвори сърцето си, та Господ да му говори за това“.

Photogallery

Моменти от утринната литургия в религиозен дом "Санта Марта"
08 Февруари 2019, 12:39
Прочети всичко >