Литургия в Санта Марта: свещеници по примера на дон Боско

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Свещениците трябва да бъдат радостни и да гледат с очите на човек и с очите на Бог, както направи свети Йоан Боско. Това подчерта папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, като подчерта, че свещениците трябва да гледат на реалността със сърцето на бащата и сърцето на брат, както направи дон Боско. 

С очите на човек и на Бог

Франциск припомни, че в деня на ръкоположението на дон Боско, майка му, една смирена жена, която не беше учила богословие му казва: „От днес ще започнеш да страдаш“. „Това е пророчеството на една майка, на една обикновена жена, но със сърце изпълнено с духа. Ето защо за един свещеник страданието и знак, че нещо не е наред, но не за да стане „факир“, а да направи онова, което направи дон Боско, който намери смелостта да погледне реалността с очите на човек и очите на Бог. „Той – каза папа Франциск – съзря в онази масонска епоха, в онази затворена аристокрация, къде бедните бяха наистина бедни, отхвърлени, видя по улиците онези младежи и каза: „Не може да бъде“.

„Погледна с очите на човек, на човек, който е същевременно брат и баща и каза: „Това не може да продължава така! И се трогна като човек и като човек започна да мисли как може да помогне на тези младежи да узреят, да пораснат. След това има смелостта да погледне и с очите на Бог и да отиде при Бог и да каже: „Това е една несправедливост. Ти създаде тези хора за пълнотата на живота, а те са поставени в една истинска трагедия. И така, гледайки реалността с бащинска любов – баща и учител, ни казва днешната литургия – и гледайки Бог с очите на просяк започва да върви напред“.

Един непринуден свещеник

Ето защо – подчерта папата – свещеникът трябва да гледа на реалността с очите на човек и с очите на Бог. А това означава да „прекарва дълго време пред дарохранителницата“.

„Гледайки по този начин, дон Боско видя пътя, защото той не се доближи до младежите с Катихизиса и Разпятието, казвайки правете така… не! Той отиде до тях, доближи се до тях с присъщата за тях жизненост. Накара ги да играят, събра ги в група като братя. Отиде и вървя с тях, чувстваше с тях, видя с тях, рида с тях и им помогна да вървят напред. Такъв е свещеникът, който гледа човешки на хората, който винаги е непринуден“, каза папата.

Служители или длъжностни лица

Папата подчерта, че свещениците не трябва да бъдат длъжностни лица или служители, които се срещнат с хората само определено работно време. „Имаме много длъжностни лица, които са добри и вършат своята работа, както трябва да правят длъжностните лица. Но свещеникът не е длъжностно лице и не може да бъде такова“, каза папата. Оттук и призива на папата да се гледа с очите на човек, защото – изтъкна той – „така ще стигне до теб онова чувство, онази мъдрост , която ти помага да разбереш, че другите са твои чеда, твои братя. Но след това, трябва да имаш смелостта да се бориш: свещеникът е човек, който се бори с Бог“.

Светият отец посочи, че „съзнава за риска да се гледа твърде много на човешкото и почти не на божественото или другата крайност, твърде на божеството и изобщо на човешкото. Но ако не рискуваме, нищо няма да направим в живота“ ,предупреди папата. „Един баща рискува за детето си, един брат рискува за брат си, когато има любов. Това несъмнено води до страдание, започват преследвания и сплетни“, каза папата.

Дон Боско, учител по радост

Светият отец благодари на Бог, че „ни е дарил“ свети Йоан Боско, който от дете започва да работи и знае, какво означава да се припечелва всекидневния хляб разбра, какво е милост и коя е реалната истина. Този човек – открои в заключение папата – „получи от Бог голямото сърце на баща и на учител“:

„Какъв е знакът, че един свещеник е добър? Радостта. Когато един свещеник не намира в себе си радостта, нека се спре и да се запита защо. А радостта на дон Боско е позната: той е учител по радостта, защото караше другите да се радват и се радваше самия той. Но страдаше също. Нека изпросим от Господ, чрез застъпничеството на дон Боско, благодатта нашите свещеници да бъдат радостни: радостни, защото притежават чувството да гледат нещата от пастирския живот, Божия народ с очите на човек и с очите на Бог“.