Литургия в Санта Марта: Словото Божие не е идеология, а живот

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

„Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог“. Това е „силното послание, предупреждението, както го определи папа Франциск в проповедта на утринната литургия във Ватикана, което авторът на Посланието до Евреите (3, 7-14), отправя днес на християнската общност, която във всички свои елементи – свещеници, монахини, епископи – рискува да се „подхлъзне към едно покварено сърце“.

Но какво означава за нас това предупреждение? В отговор папата посочи три думи, отново от Посланието до евреите, които могат да ни помогнат да разберем:  коравосърдечие, упорство, съблазън.

Малодушни християни без смелостта да живеят

За папа Франциск „закоравяло сърце е едно затворено сърце, което не иска да расте, застава в отбранителна позиция и се затваря. "В живота може да се случи поради много фактори, които се намесват, например една „силна болка“, защото „ударите втвърдяват кожата“, посочи папата. Това се случи с учениците от Емаус и също с Тома. Но онзи, който пребъдва в тази лоша нагласа е малодушен, а едно малодушно сърце е покварено сърце“.

„Можем да се запитаме: дали сърцето ми е затворено? Дали оставям моето сърце да расте? Дали се страхувам, че расте? Расте се с изпитанията, с трудностите, расте се, както растем всички ние от деца: учим се да ходим, падайки, от лазенето до ходенето, колко пъти сме падали! Но се расте с трудностите. Твърдост. И същото: затвореност. Но кой пребъдва в това… малодушните. Малодушието е лоша нагласа у християнина, знак, че му липсва смелост да живее. Затваря се. Малодушен е!“, каза папата.

Твърдоглави християни, идеолози

Втората дума е „упорството“: но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави“, пише в Посланието до Евреите, което е същото „обвинение, което Стефан отправя към онези, които след това ще хвърлят срещу него камъните“. Упорството – каза папата – е „духовно твърдоглавие“: едно закоравяло сърце е бунтарско сърце, твърдоглаво, затворено в своите мисли, а не отворено за Светия Дух. Това е профила на идеолозите, на горделивите, на високомерните“:

„Идеологията е упорство. Словото Божие, благодатта на Светия Дух не е идеология: то е живот и ти помага да растеш, винаги, да вървиш напред и да отвориш също сърцето за знаците на Духа, за знаците на времената. Но упорството е също горделивост, високомерие. Твърдоглавие, онова твърдоглавие, което причинява зло: затворени по сърце, твърдите, са малодушните; твърдоглавите, закоравелите, както казва текста, са идеолозите. Но дали аз имам твърдоглаво сърце? Нека всеки се замисли. Способен ли съм да се вслушвам в другите? И ако мисля по друг начин дали казвам: „Но аз мисля така.. Дали съм способен да диалогирм? Твърдоглавите не диалогират, не умеят, защото се защитават винаги с идеите, те са идеолози. А идеологиите причиняват много зло на Божия народ, защото затварят дейността на Светия Дух“.

Компромисни християни, роби на съблазните

Последната дума, над която се спря папата е „съблазънта“, съблазните на греха, онова дело на дявола, „големият изкусител, големият богослов, но без вяра, а с омраза, който иска да влезе и да господства в сърцето“. Оттук и заключението на папата, че „едно покварено сърце е онова, което се подава на съблазните, а съблазните отвеждат до упорството, затвореността и много други неща“:

„Със съблазънта, или се обръщаш и променяш живота или се опитваш да направиш компромис: малко тук, малко там.. „Да, да, аз следвам Господ, но ми харесва тази съблазън… и така започваш да живееш един двойствен християнски живот. Както каза великия Илия на народа на Израил в онзи момент: „Куцате с два крака“. Куцаш с два крака, това е живота на компромисите. „Да, аз съм християнин, следвам Господ, но това ще го направя…“. Така са хладките християни, онези, които винаги правят компромиси: християни на компромиса. Също ние много пъти правим това: компромис. Когато Господ ни показва пътя, също чрез заповедите, чрез вдъхновението на Светия Дух, но на мен ми харесва друго, и търся начина да вървя по двете релси, куцайки с двата крака“.

„Нека Светият Дух – бе молитвата на папата – ни озари, та никой да няма покварено сърце: закоравяло сърце, което води до малодушието; твърдоглаво сърце, което води до бунт, до идеологията; едно съблазнено сърце, роб на съблазънта, която води до християнството на компромисите“.