Литургия в Санта Марта: свидетелството укрепва Църквата

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Свидетелството, което укрепва Църквата, „винаги нарушава навиците, поставя пред риск, поражда недоволството“. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, на която присъстваха епископите на Румъния и Молдова, които тези дни са на визита ad Limina. Вдъхновение за проповедта си папа Франциск почерпи от евангелския откъс, предложен от литургията (Лк. 15, 1-10), който започва именно от свидетелството на Исус, който въпреки недоволството от страна на книжниците и фарисеите, позволява на митарите и грешниците да слушат неговото поучение и се храни заедно с тях.

Свидетелството укрепва Църквата

Първият аспект, който папа Франциск засегна в проповедта е именно свидетелството на Исус. „Една новост за онова време, защото да бъдеш с грешниците те прави нечист, по същия начин както да се докоснеш до прокажен“, изтъкна папата. Затова законниците се отдалечават. „Никога в историята свидетелството е било нещо удобно, нито за свидетелите – които често заплащат с живота си – нито за властимащите. Свидетелството нарушава навиците. Нарушава ги за нещо по-добро, за промяната. Затова Църквата винаги е напредвала и се е разраствала чрез свидетелствата. Онова, което привлича е свидетелството, не са думите, които разбира се помагат, а свидетелството е онова, което привлича и укрепва Църквата. Затова Исус свидетелства. Това е новост, но не е нещо ново, защото милосърдието на Бог го има също в Стария Завет. Но законниците никога не разбраха, какво означава: „Милосърдие искам, а не жертви“. Четяха го, но не разбираха какво е милосърдието. Затова Исус, със своя начин на действие, прогласява това милосърдие чрез свидетелството“.

Свидетелството нарушава навиците и излага на риск

Свидетелството „винаги нарушава навиците, но те излага и на риск“. Ето защо, свидетелството на Исус поражда недоволство. Фарисеите, книжниците и законниците казват: „Той приема грешниците и яде с тях“. Не казват: „Този човек изглежда добър, защото се опитва да обърне грешниците“. Това е нагласата винаги да се правят негативни коментари, за да се разруши свидетелството. „Този грях на мърморенето, на недоволството е всекидневен, било то в малкото, било в многото. Мърмори се, защото не ни харесва това или онова и вместо да се диалогира или да се търси решение на някоя конфликтна ситуация, се мърмори скришом, винаги под носа, защото нямаме смелостта да говорим ясно. Това се случва също в малките общества, в енорията. А колко се мърмори в енориите? Когато не се харесва едно свидетелство или някой човек, веднага започва недоволството и мърморенето. Същото е и в диоцезите, с междудиоцезалните борби. Така е и в политиката. А това е много грозно. Когато едно правителство е нечестно се стреми да омърси своите противници с клевети и злословия. Недоволството, клеветите, злословията, мърморенето са насъщният ни хляб както на лично ниво, така и на семейно, енорийско, диоцезално и обществено.

Въпросът на Исус

Става въпрос – открои папата – „за една странична вратичка, за да не се погледне на реалността, за да не се позволи на хората да мислят. Но Исус го знае, и вместо да осъди книжниците и фарисеите за недоволството им задава един въпрос. Използва същия метод, който те използват, когато искат да го поставят в изпитание. Но въпреки това с една малка разлика. Исус им казва: Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?“. Би било нормално – каза папата – да разберат въпроса, но те започват да си правят своите изчисления за печалба и загуба. Това е фарисейската логика, логиката на законниците. Ето защо те не ходят при митарите, с грешниците, защото според тях е „по-добре да не се омърсяват с тези хора, тъй като е риск. По-добре за тях е да запазят онова, което имат. Затова те не са способни да прощават, да бъдат милосърдни, да получават.

Накрая папа Франциск подчерта отново трите думи, около които се разви неговото размишление: свидетелството, което е провокиращо и помага на Църквата да расте; недоволството, което е като охрана, която ме пази, за да не ме нарани свидетелството; и въпросът на Исус. Но има и една друга дума: радостта, която тези хора не познават: „всички онези, които следват пътя на законниците не познават радостта на Евангелието. Нека Господ ни помогне да разберем логиката на Евангелието, противоположна на логиката на света“.