Литургия в Санта Марта: пастирът е смирен, състрадателен и се моли

Светла Чалъкова - Ватикана

„Мълчеше и се молеше“. По този начин отговоря Исус на онзи, който го хули и измъчва по пътя към Голгота. Така трябва да отговаря всеки пастир в трудните моменти, в които се развихря дявола, който като Голям Обвинител, подклажда обидите и атаките на хората, на властимащите. Това каза папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана, който се спря на поведението на християните в моменти на страдание и открои характеристиките, които правят един пастир достоен за тази титла, по примера на Исус: смирение, състрадание, кротост и нежност. Но преди всичко близост към хората, а не „до групичките на властимащите и идеолозите, които тровят душата ни“.

В своята проповед папата коментира откъсът от Евангелието според Лука, разказващ за чудото на възкресението на единствения син на вдовицата от Наин. „Исус имаше авторитет пред народа, но не заради учението, което проповядва, а защото бе смирен и кротък по сърце“, подчерта папата. „Исус не порицава хората, не казва „Аз съм Месията“ или „Аз съм Пророкът“; не вдига шум, когато изцелява някого или проповядва пред народа или извършва чудото на умножаването на хлябовете. Не. Той беше смирен. Но преди всичко Той беше близо до народа, противоположно на онова, което правят законоучителите, които поучаваха от високо и се отдалечаваха от народа. Вероятно, защото не се интересуваха много да бъдат близо до народа; правеха го, за да дават заповеди, които след това умножаваха и удвояваха до над 300“.

Исус е винаги сред народа. „Той докосва хората, прегръща ги, гледа народа в очите, изслушва хората. Той е близо до тях. А това му дава авторитет“, подчерта папа Франциск. А когато Исус не е сред народа, не е по улиците, за да проповядва, „Той е с Отца и се моли“. На преди всичко папа Бергольо подчерта „голямото състрадание“ на Исус към вдовицата и нейния единствен мъртъв син. „Исус притежаваше способността да страда заедно с другите. Той не беше теоретик, мислеше със сърцето, не откъсваше главата от сърцето“, каза папата.

Според папа Франциск две са отличителните черти на Христовото състрадание: кротостта и нежността. „Исус казва: научете се от Мен, който съм смирен и кротък по сърце“. Кротък по сърце. Исус бе кротък, не порицаваше народа. Не наказваше хората. Беше кротък. Но дали понякога Исус се е ядосвал? Да! Нека само си помислим за епизода, когато вижда дома на неговия Отец превърнат в търговски център. Там Исус се ядосва и изгонва всички търговци от храма. Но го прави, защото обичаше Отца, защото беше смирен пред Отца, защото притежаваше тази сила“.

Но след това е нежността. Пред страдащата вдовица за загубата на своя единствен син, Исус не казва „Не плачете, госпожо!“, заставайки на разстояние. Не. Исус се доближава до нея, вероятно я е докоснал по раменете, вероятно я е помилвал. Не плачи. Това е Исус. Той прави същото и с нас, защото е близо, Той е сред народа, Той е пастир. Исус е кротък и смирен, близо до хората, страдайки заедно с тях, със състрадание и с тези две отличителни черти: кротост и нежност. Това е Исус“, каза папата.

Същите жестове на обич към вдовицата майка и нейния покоен син Исус прави и към нас. „Това е иконата на пастира“, подчерта настойчиво папата. „Към тази икона трябва да гледа всеки пастир днес: бъдете близо до хората, а не до групичките от властимащи, от идеолози, защото те тровят душата ни и ни вредят!“, призова настойчиво папа Бергольо.  „Пастирът трябва да има силата и авторитета, които имаше Исус, силата и авторитета на смирението, на кротостта, близостта, състраданието и нежността“.

Всички тези добродетели Христос ги запазва до края, дори и пред „хората, които го хулят през онзи Велик Петък, викайки „разпни Го“. И там, Той „остава в мълчание, защото изпитва състрадание към тези хора, измамени от властимащите и богатите. Исус мълчи и се моли. В трудните моменти, в моментите в които се развихря дявола, когато е обвиняван посредством много хора, много властимащи, също пастира страда, поднася своя живот и се моли. А Исус се моли. Молитвата го отвежда също към Кръста, със сила; също там е способен да се доближи и да изцели душата на разбойника“.

 Затова – завърши папата – „нека поискаме от Бог благодатта, всички ние пастирите да имаме този авторитет, който е една благодат на Светия Дух“.