Литургия в Санта Марта: благодатта да се признаем за грешници

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Трябва да се признаем за грешници: ако не се научим да се самообвиняваме, не можем да вървим напред в живота.  Това бе сърцевината в размишлението на папа Франциск по време на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. Вдъхновение папата почерпи от евангелския откъс, предложен от литургията (Лк. 5, 1-11), в който Исус приканва Петър да се качи на лодката, и след като завършва своята проповед,  му казва да хвърли мрежите в морето: и се случва един чудотворен риболов. Този епизод ни припомня един друг чудотворен риболов: този след Възкресението, когато Исус пита апостолите дали имат нещо за ядене. „И в двата случая сме свидетели на помазанието на Петър: първо като „ловец на човеци“, а след това като пастир“, каза папата. След това Исус променя името му от Симон на Петър и, като „добър израилтянин“ Петър знае, че промяната на името, означава промяна и на мисията. Петър се чувства горд, защото наистина обичаше Исус и този чудотворен риболов е крачка напред в неговия живот.

Първата стъпка е да се признаем за грешници

След като вижда, че мрежите се изпълват с огромно количество риба, Петър се хвърля в нозете на Исус и Му казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“.

„Самообвинението е първата решителна стъпка на Петър по пътя на следването на Исус, на Христов ученик. „Аз съм грешен човек“. Първата стъпка на Петър е също първата стъпка на всеки един от нас. Ако искаме да вървим по духовния път, по пътя на Исус, да служим на Исус, да Го сгледаме, трябва да се самообвиним: ако не се самообвиняваме, не можем да напредваме в християнския живот“.

Спасението на Исус не е козметична операция, а преобразява

Но за папа Франциск съществува една опасност. „Всички знаем, че сме грешници, но не е лесно да се самообвиним, че сме грешници. Ние сме свикнали да казваме „аз съм грешник“ по същия начин, по който казваме „аз съм човек, аз съм италиански гражданин“. Самообвинението, означава да почувстваме собствената мизерия: да се почувстваме клетници, бедни пред Господ. Става въпрос за чувстваме срам. А това е нещо, което не се прави на думи, а със сърцето, защото е конкретен опит, както когато Петър казва на Исус да се отдалечи от него грешника. Петър се чувства наистина грешник, но след това се почувства спасен. Спасението, което ни даде Исус се нуждае от тази искрена изповед, защото то не е нещо козметично, което променя лицето с малко грим. Спасението на Исус преобразява, но за да влезе, трябва да му направим място чрез искрената изповед на личните грехове“, каза папата.

Не говори лошо за другите

Ето защо, първата стъпка на обръщането е да обвиним себе си със срам и да изпитаме удивлението, че сме се почувствали спасени. „Трябва да се обърнем, да се покаем“, призова папата, приканвайки да размишляваме над изкушението да обвиняваме другите:

„Има хора, които живеят говорейки лошо за другите, обвинявайки другите и никога не мислят за себе си. А когато се изповядвам, как го правя, като папагалите ли? Дали това, което правиш докосва сърцето ти? Много пъти не. Ти отиваш на изповед, за да се гримираш малко, за да излезеш по-хубав. Но спасението не е влязло напълно в твоето сърце, защото не си му оставил достатъчно място, защото не си би способен да се самообвиниш“.

Благодатта да се почувстваш грешник

Първата стъпка е също една благодат: тази, че всеки се научава да обвинява себе си, а не другите.

„Сигнал за това, че един човек, един християнин не умее да се самообвинява е когато е свикнал да обвинява другите, да говори лошо за другите. Това е един лош сигнал. Дали аз правя това? Това е един хубав въпрос, за да стигнем до сърцето. Нека поискаме днес от Господ благодатта да се изправим пред Него с удивлението, което се поражда от неговото присъствие и благодатта, да се почувстваме грешници, но конкретни греншици и като Петър да кажем: „Иди си от мен Господи, понеже съм грешен човек“.