Литургия в Санта Марта: епископи за повереното стадо, а не за кариерата

Адриана Мазоти - Ватикана

„Силен откъс, който стига до сърцето; откъс, който ни показва пътя на всеки епископ в часа на сбогуването“. В своята проповед по време на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикан, папа Франциск коментира първото четиво предложено от днешната литургия, от Деянията на Апостолите (20,17-27), в деня в който Църквата чества литургично свети Изидор.

Изпитът на съвестта на Павел

В днешния откъс от Деянията на Апостолите се разказва, че Павел повиква в Ефес презвитерите на Църквата, за да се сбогува с тях. Но преди това, той прави един своеобразен изпит на съвестта, като казва онова, което е направил за общността и го представя на тяхната преценка. „Отначало Павел може да ни се стори малко горделив, но не е така, защото той е обективен. Той се хвали само с две неща: своите грехове и кръста Христов, който го е спасил“, каза папата

Апостолът е послушен на Светия Дух

След това Павел обяснява на презвитерите, че е „принуден от Светия Дух“ да отиде в Йерусалим. „Това е натрупания опит на епископа. На епископа, който разпознава Духа, който умее да разпознава когато говори Духа Божий и който умее да се защитава, когато говори светския дух“, коментира папата.

„По някакъв начин Павел знае, че отива към страданието, към кръста, а това ни потиква да си спомним за влизането на Исус в Йерусалим. Той влиза, за да страда, а Павел отива към страданието. Апостолът се поднася на Господ, с послушание. Принуден от Духа. Епископ, който върви напред винаги, но според Светия Дух. Ето, това е Павел“, изтъкна папа Бергольо.

Сбогуването: бдете над стадото

Накрая Апостолът се сбогува, сред болката на присъстващите, и дава някои съвети, своето завещание, което не светско завещание или материално наследство. Павел оставя в завещание своята голяма любов, Исус Христос и втората любов, стадото. „Бдете над вас самите и над цялото стадо. Бдете над стадото; вие сте епископи за стадото, за да го пазите, а не за да се изкачвате по пътя на църковната кариера“.

Завещанието на Павел

Апостолът поверява на Бог презвитерите, уверен, че Той ще ги пази и ще им помага. След това , връщайки се на своя опит, споделя, че „за себе си не е поискал от никого нито сребро, нито злато, нито дреха“.

Завещанието на Павел е едно свидетелство. То е също прогласяване и предизвикателство: „Аз вървях по този път. Продължете сега по него вие“, казва Апостолът на езичнците. „Колко далеч е това завещание от светските завещания. Павел не притежаваше нищо, само благодатта Божия, апостолската смелост, откровението на Исус Христос и спасението, което Господ му бе дарил“, коментира папата.

„Когато чета този откъс, мисля за себе си, защото съм епископ и един ден трябва да се сбогувам. Затова, моля Господ да ми даде благодатта да се сбогувам по този начин. И в изпита на съвестта не ще изляза победител, като Павел… Но, Господ е добър, Той е милосърден. Мисля си също за всички епископи. Нека Господ даде на всички благодатта да се сбогуваме по този начин, с този дух, с тази сила, с тази любов към Исус Христос, с това упование в Светия Дух“.